Както казах преди няколко седмици, скоро ще напиша нещо за Металика. Дойде му времето. Отивам на техен концерт във Вилнюс, Литва. На доста хора това им се струва доста странно. Защо (по дяволите) Литва? Защо не в България, те ще са там в края на юни? Решението за Литва беше почти спонтанно. Като чух, че ще идват в България, много ми се прииска да ги гледам пак. Но по ред причини не искам да се прибирам в България в края на юни, затова разгледах възможностите да отида на техен концерт другаде и се спрях на Литва, защото е близо до Дания и не е скъпо да се отиде до там. Взех това решение през първата половина на март и до края на миналия месец си бях взел билет за концерта, самолетен билет, билет за влака до Копенхаген, направих си и резервация за хостел – бях организирал всичко и с нетърпение чаках да дойде почивката ми. Защото не го планирах само като ходене на коцнерт, но и мислех да остана във Вилнюс 5 дни и да бъда турист.
НО! За съжаление и тази история си има „но“. Появи се „исландски“ проблем и повечето летища в Европа затвориха. В края на миналата седмица бях много притеснен заради това. Вече инвестирах доста пари в това пътуване. Дали да не се откажа и да получа част от парите обратно или да отида въпреки всичко. Правилата на финансите казват да мисля за дадените пари като за „sunk costs”, но не постъпих така (явно още не съм учил достатъчно дълго бизнес). Реших да използвам друг транспорт. Има фериботна връзка Кил (Германия) – Клайпеда (Литва). Взех си билет за ферибота. Взех си и билет за влак до Кил. Всъщност се пътува с 4 влака от Орхус до Кил… И като пристигна в Литва ще пътувам до Вилнюс с автобус. Доста луда идея, но в момента съм във ферибота, по средата на пътуването и засега всичко си върви нормално.
Влакът ми тръгна от Орхус в понеделник в 6:30 сутринта. Aarhus – Fredericia, 1 час пътуване в хубав датски влак, InterCity. Май не съм писал за датските влакове преди – чисти, поддържани, имат си хубави електронни табла, на които показват следващите гари, врати, които се отварят със сензор за движение. Много ми се спеше, но така и не се отпуснах, за да не изпусна гарата ми. След това от Fredericia до Padborg с Regional Tog, нещо като пътнически влак. Определено не толкова хубав колкото InterCity влаковете, но все пак чист, уютен, датски. Няма електронни табла, които да показват следващите спирки, има само звукова система, която не е особено полезна за чужденци, като се има впредвид как говорят датчаните 
Тази отсечка отне около час и половина, успях да поспя малко дори. В този влак имаше дружите на 5-6 датчани, на възраст между 35 и 45 години, които си извадиха термоси с чай, бутилка уиски и сандвичи и започнаха да ядат и да пият в 8 часа сутринта… Заговорих се с някакъв датчанин. Каза, че е учител по немски в Германия. Спомена и че взема 60 000 евро годишно. Пристигнах в Педбо в 9:25. Гарата в Педбо е съвсем малка, но се използва за връзка с германските влакове за Хамбург. С нетърпение исках да видя и германския влак, и малка част от Германия. С InterCity Express на Deutsche Bahn пътувах 15 мин, от Padborg до Flensburg. Честно казано, не съм очарован. Този германски влак е долу-горе като българските, т.е. българските са като германските. Като дизайн са почти същите, само дето германските са по-модерни и по-чисти Втората класа напомня на първа класа на реновираните вагони на БДЖ. Вратите не се отварят със сензор за движение, а съъъс… бутане, йеее! Имат малко табло, на което обявяват следващите спирки… По нищо не се разбира, че от Дания си преминал в Германия, освен по SMS-ите, които получиха повечето пътници във влака, когато телефоните им се свързват към германските мрежи Пътуването ми обаче не приключва във Flensburg. От там с пътнически влак до Kiel. Обиколих селцата на Schleswig-Holstein… Този влак беше подобен на новите мотриси, които има БДЖ. Не е лош. Направи ми впечатление, че видях малко германски знамена – само на две места. На много места обаче се вееше флагът на Шлезвиг-Холщайн. Пътувах час и половина до Кил. Отначало минах покрай доста села, които въобще не ми харесаха. Честно казано изглеждаха ужасно. С приближаване към Кил обаче гледката се подобри, върна се усещането, че си в развита западноевропейска страна.
Пристигнах в Кил в 11:15. Във още във влака от Орхус видях, че има литовци, които пътуват за Кил, така че предположих, че ще пътуваме заедно. Но не се заговорих с тях преди да сляза в Кил, просто не ми се говореше Очаквах да са студенти, но се оказа, че не са. Не говорят английски добре, но разбират достатъчно добре и с малко усилия се говори с тях. Заедно взехме такси до пристанището. Колко е евтино в Германия! За около 6 км платихме 12 евро! В Орхус 5 км ми струваха почти 200 крони (50 лв). Отидохме и в една пицария на пристанището. Отново много евтина! Кола за 50 цента! Това е по-евтино от България! И тъй като нямаше много места, се оказахме на една маса с един германец. Той отначало ни се смееше на това, което говорим за нещата в Дания, но после се заговорихме и с него. Оказа се студент в Кил, учи икономика и руски. Качихме се на ферибота малко преди 13 часа.
За първи път пътувах с ферибот. Само две палуби от този бяха за пасажери, една палуба беше за превоз на коли/камиони. Има барове, ресторант, магазин. Като печеше слънце беше приятно да се излезе отвън и да се гледа морето. Повечето време прекарах с литовците, с които се запознах в Кил. Впечатление ми направи, че в бара имаше два телевизора в различни части, на единия беше пуснат руски канал, а на другия – литовски. Половината хора гледаха телевизия на руски, а другите – на литовски.
Като се прибера ще обновя публикацията с линк към снимки J Общо взето беше като в хотел. И не ме хвана морска болест!
Пристигнах в Клайпеда в около 13 часа. Литовците, с които се запознах бяха много любезни и с техни роднини ме закараха до автогарата (която е на около 15 км от пристанището) и ми помогнаха да си купя билет. Доста грубо ми се стори това, че касиерката говори нещо за мен (че говоря английски и не говоря литовски) с момичето, което беше зад мен на опашката. След това останах да си чакам автобуса. Автобусите им са долу-горе като тези в България. И те имат различни транспортни фирми и машините им изглеждат доста различно. Имат по-нови, по-стари. Втора употреба от Германия, разбира се
Пътуването с автобус от Клайпеда до Вилнюс отнема 4 часа и имам чувството, че минах през половината Литва (и май долу-горе е така). Хареса ми, че шофьорът долу-горе говори английски. Спирахме три пъти по време на пътуването. Като спряхме първия път се отбих до един магазин и си купих нещо за хапване. Продавачката, жена на средна възраст, не говореше английски и и казах „большой Snickers”. Въобще не знам дали употребата на большой е правилна в този случай, но тя ме разбра. А след това коментираше с един от пътниците, че не говоря литовски, а говоря руски и английски. И успях да различа „В Литва – на литовски“. Това е доста глупаво, не можеш да очаквах от всеки турист да говоря езика на страната, която посещава…
Литва ми прилича доста на България. Особено заради комунистическата архитектура. Автобуса мина покрай крайните квартали на Каунас и заради блоковете ми заприлича на краен квартал на Варна или София. Харесаха ми горите покрай магистралата. Строят или разширяват мостове, подобряват си инфраструктурата. Явно тук не се губят толкова пари от еврофондовете, колкото в България.
Пристигнах във Вилнюс малко след 19 часа. За самия престой в Литва - в друга публикация!
). Миналата година се чудех защо Бианка не пише много в 