Имам доста колеги от Литва. Не познавам повечето от тях добре, но си имам представа какви са. Имам и съсед литовец, с когото напоследък движим заедно. Доста от колегите ми са ми разказвали колко готино е в Литва, какви хубави барове има, колко неща могат да се видят. Колко е хубаво в Клайпеда. Никога не се бях замислял от какви семейства са моите колеги. По принцип стандартът в Литва е малко по-висок от този в България и литовците не се оплакват от цените в Дания толкова, колкото българите и румънците.
Литовците, с които пътувах, ми разказаха и за „черната страна“ на Литва. Дори прекалено много… Оказаха се брат и сестра. Момичето е на 20 години, момчето на 23. Отишли са в Дания, за да работят. И двамата са нелегални емигранти. Всъщност, само момичето е, защото тя е там от 4 месеца, а брат и само от два (като граждани на ЕС могат да останат до 3 месеца в Дания без да се регистрират). Бих казал, че са доста необразовани. Това, разбира се, не ги прави лоши хора, дори се оказаха доста приятни, само дето не са имали шанс да попаднат в добра среда за развитие. Момчето каза, че е завършил първа степен на гимназия (10 клас) и след това е започнал да учи професионално образование, но е спрял, защото не е имал пари да се издържа. Така и не успя да направи разлика между Албания и България. Каза, че сестра му е завършила само основно образование и е по-зле с география от него. В интерес на истината, тези двамата ми направиха такова впечатление и пиша за тях, защото преди не съм срещал такива. Не мисля, че имам познати в България (а още по-малко в Дания), които да са завършили само осми клас или да са учили само до десети… Но пък за сметка на това съм сигурен, че имам познати, които са „по-малко интелигентни“, въпреки, че са завършили и средно образование 
Момчето има съпруга и 6-месечно бебе в Литва. Отишъл е да търси работа в Дания, защото просто не може да издържа семейството си в Литва. Момичето работи като стриптийзьорка в бар, чийто собственик е турчин. Братът не спря да ми се оплаква от турчина, който постоянно го лъжел, че ще му намери работа и му казвал, че познава много хора в града, но така и не е намерил нищо за 2 месеца. Не познават други литовци, макар да ги има в изобилие в университетските градове в Дания. Водят доста изолиран живот (това е и разбираемо, като се има впредвид, че не говорят добре английски и въобще не говорят датски), което има пречи да си намерят по-добра работа. А от думите им ми се струва, че собственикът на бара гледа да ги използва максимално много.
Момчето ми разказва доста за Литва. И нищо хубаво. Той пита сестра си „Какво хубаво можем да кажем за Литва“ и двамата се спогледаха и замълчаха. Не са се интересували от забележителности, история, култура. Разказаха ми колко много наркомани има в Клайпеда, колко често се бият в баровете и дискотеките, колко е опасно да се излиза след 22 часа, защото има безработни, наркомани, младежи, които само търсят кого да ограбят. Ако колегите ми бяха разказали за това, никога нямаше да тръгна да гледам Металика в Литва
Пристигнахме в Клайпеда около обяд. Бях забравил да си сверя часовника по местното време Пристанището, където са фериботите, е на 15 км от гарата. По принцип такситата в Литва не са много скъпи, но най-вероятно шофьорът би обикалял повече като види, че вози чужденец. Новите ми познати ме предупредиха за това и любезно ми предложиха да ме закарат. Чичо им ги чакаше на пристанището и аз тръгнах с тях. Казах им само да ме закарат до някоя автобусна спирка, но те ме заведоха направо до гарата. Помогнаха ми и да си купя билет. След това те се прибраха, а аз останах да си чакам автобуса.
Останах очарован от доброто отношение на тези хора. Рядко се срещат такива. И колегите ми също се изненадаха, че съм попаднал на такива литовци
А за литовците, които видях тук мога да кажа две думи: студени и агресивни. По принцип хората на север са си по-студени от тези на юг, но като казваме това, ние българите най-често имаме впредвид германци, датчани, шведи, норвежци. Не се бях замислял, че и балтийските народи са така. Имам някои колеги литовци, които няма да ти кажат „Здрасти!“ дори и да се блъснеш в тях. В хостела говорих с един германец (германците ми се струват най-малко студени от гореспоменатите народи), който живее в Естония и той каза, че са малко по-трудни и по-студени. Просто манталитетът им е такъв. В Дания хората обичат да се усмихват. Макар че обикновено усмивките им са изкуствени и просто от учтивост, те го правят. След 8 месеца там аз също го правя. За мен е по-добре да има усмивка и да е изкуствена (за хора, към които нямаш никакво отношение, непознати. Просто от учтивост), отколкото откровено мръщене. Няколко пъти ми се случи да се спогледам с други хора и им се усмихнах. А те просто отбегнаха погледа ми. Едно момиче дори ми се намръщи. А германецът ми каза, че литовците са най-малко студеният балтийски народ
Доста хора ме предупредиха да внимавам тук. Литовците не обичат чужденци много-много. Няколко пъти ми се случи се коментира зад гърба ми, че съм чужденец и не говоря литовски, а английски и руски. Предупредиха ме и да не използвам руски често, защото някои литовци не харесват руснаци. Други литовци не харесват поляци. Някои са просто расисти. Повечето тук харесват латвийци и естонци. В сряда вечерта колега от Германия на познати българи е бил пребит пред дискотека. В четвъртък вечерта като слизах от автобуса двама литовци тъкмо започваха да се бият на спирката. Явно съм в Дания от достатъчно време, за да ми правят впечатление тези неща.
Приятелите ми литовци в Дания ми казаха, че повечето млади тук говорят английски. Убедих се, че всъщност не е така. Предполагам, че говорят по-добре от българите, но все пак не владеят езика добре. Вероятно тези, които говорят английски добре са добре образованите младежи, които обаче учат в университетите и не работят в кафенета и супермаркети, също като в България. Повечето от възрастните не говорят английски, разбира се. В музеите и туристическите центрове говорят малко. Но достатъчно, за да може човек да оцелее
