Neverland

В интервю за Kerrang! Metallica хвалят новия си албум. Членовете на групата казват, че те се завръщат, за да докажат, че са кралете на метъла веднъж и завинаги!

„Има глад за този албум“ казва фронтменът на групата Джеймс Хетфийлд. „Имаме нов продуцент, нов басист… Работихме наистина много, за да го направим както трябва. Така че ако ме попитате дали е добър, дали е много добър, искрено мога да кажа, че е!
Разбираме колко е важно да правим нови песни. Разбираме колко е важно да не станем група от миналото. Никой от нас не иска да ни се случи това! Metallica все още има какво да предложи. Без значение какво мислят хората, като група ние ще направим това, което трябва. Винаги сме го правили!“

„Мисля, че знаем за опасността да станем група, която съществува само в миналото“, добавя китаристът Хамът. „Мисля, че всяка група, която е била на сцената колкова дълго, колкото сме ние, се изправя пред това. Но „Death Magnetic“ ще докаже на хората, че ние никога не сме губили способността си да направим един добър албум. Просто избрахме така. И заставам зад думите си“.

На въпроса с колко би оценил албума при максимум 5, Хамът казва „С 10!“

Източник: Kerrang!

Аз се чудя дали Metallica не залага прекалено много на този албум, дали няма да е провал? Аз искрено се надявам да не е. Новата песен, която Металика изпълниха наскоро на Озфеста в Далас е обещаваща. Надявам се другите да са по-добри, защото Металика просто няма да издържи още един слаб албум – ще загуби голяма част от почитателите си и наистина ще остане в миналото.
Остават броени дни до 12 септември, а ние тръпнем в очакване! Гладни сме за „Death Magnetic“!

Metallica най-после изпълниха песен от новия си албум Death Magnetic. Песента се казва Cyanide и беше изпълена по време на Ozzfest в Далас! За качеството на новата продукция е показателен коментара на някои критици, който е много кратък и лаконичен: „Шокиран съм! Хареса ми!„.
На мен лично това парче също ми хареса много! Има добра структура, музиката е добра, текста ми допада. Припева просто ме мачка, а солото също е добро. Можете да видите песента тук:

Ъпдейт: Metallica официално пусната Cyanide на сайта си: http://metallica.com/index.asp?item=601167

Освен това Металика обявиха датите на предстоящото им турне в Северна Америка. За повече информация вижте тук

Девет години са изминали от първия концерт на Металика в България през 1999 година. Тогава съм бил само на 9 и дори не съм знаел за този концерт, нито пък за тази група. Сега, когато съм на 18, мечтаех за нещо такова. И мечтата ми се сбъдна!
Това не беше само моя мечта, разбира се. Това беше мечтата на поколения – от компанията на около 50 годишни от дясно до децата на 12-13 години от ляво. Някои са израстнали с тази музика, други сега растат с нея, откриват себе си в нея и всички я обичат! Всички те с нетърпение чакаха метъл легендите да ги разбият в София.
Когато обявиха концерта, аз не знаех с кого ще отида, не знаех как ще се добера до там, знаех само, че ще отида!

Влязох около 18:30 часа. Standing front of stage! The Sword пееха. Честно казано, слушах ги за първи път. Не са лоши, но едва ли ще им стана голям фен. Малко след 19 часа започнаха и Down. Тях също ги чух за първи път. Някои мои приятели много ги хвалеха, но на мен лично не ми харесаха. Имаше хора в публиката, които много им се кефеха, но сякаш повечето просто го правеха механично и се пазеха за това, за което са дошли – Metallica!
Down приключиха около 20:25 и започна пренареждане на сцената. Голямото чакане започна! Времето минаваше, наближи 21 часа, започна да се стъмнява. Хората вече очакваха всяка секунда Металика да се появи. Няколко пъти дори се видя светлина за сцената и публиката си помисли, че започва, но не. Металика не може да излязат просто така. Аз много исках да започнах с The Ecstasy of Gold и така стана!

Няколко минути след 9 светлините угаснаха и прозвуча познатата мелодия. Публиката направо се понесе в небесата. Хиляди крещяха от радост! Аз вече бях на седмото небе! Шоуто започна! Заслужаваше си чакането!
Първата песен, която изпълниха, беше Creeping Death. Доста добро и за мен очаквано начало. Публиката издивя. Някои пяха цялата песен, други само припяваха, но всички се размазваха от кеф. Последва Fuel! Четири огнехвъргачни още повече подгряха и без това разгорещената публика. Взривихме се като чухме Gimme fuel, gimme fire, gimme that which I desire! Пях и крещях на цялата песен, защото ми е една от любимите. След това всички се понесохме по светкавицата – Ride The Lightning – една песен от далечната 1984, която ме накара да издивея. Крещях с все сила на Flash before my eyes. Now it’s time to die. Burning in my brain, I can feel the flames.
Стори ми се, че тези песни бяха изпълнени веднага една след друга, без Металика да кажат почни нищо на публиката. Доколкото си спомням Хетфийд обели няколко думи само преди Fuel: „Are you ready for this?“. Мислех си, че Металика ще свирят само час и половина – за България толкова. Отначало дори не ми изглеждаха много накефени на това, че са дошли тук. Но по-късно това се промени

Следващата песен направо ни запрати в небесата – For Whom The Bell Tolls. Това е една от любимите ми песни, има страхотно начало и хубав текст.  Тук за първи път съжалих, че нямам дълга коса Пях цялата песен, а любимата ми част е Take a look to the sky just before you die. It is the last time you will.

Последва Welcome Home (Sanitarium)! Какво мога да кажа за тази песен, просто страхотна. Публиката много и се накефи и повечето пяха на Sanitarium, leave me be. Sanitarium, just leave me alone. Последва още една песен от албума Master Of Puppets, а именно Leper Messiah. Тази песен не ми е от любимите, но това не ми попречи да се мятам яко заедно с хилядите други около мен. Следващата песен беше And Justice For All. Тук отново съжалих за късата си коса като гледах дългокосите около мен как се мятат.
За следващата песен мога да кажа, че ми е любимата и според мен е една от май-добрите песни на Металика като музика и текст и съчетание на музика и текст   Просто е велика и много исках да я изпълнят на този концерт. Като чух началото направо се взривих, не мога да опиша чувството. Пях на цялата песен със пълен глас. Това беше най-хубавият момент от концерта за мен.

…And the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide
And she keeps me satisfied
Gives me all I need

…And with dust in throat I crave
Only knowledge will I save
To the game you stay a slave
Rover, wanderer
Nomad, vagabond
Call me what you will

Става дума за Wherever I May Roam!!! Намерих това видео в Ю Туб, и въпреки, че е лошо като качесто, е най-доброто на тази песен от концерта в София:

След това размазване последва още едно! Докато още бях в екстаз от предното изпълнение прозвуча Fade To Black. Публиката не спря да избухва. Повечето пяха тази страхотна песен, аз също. Бях на върха! Едва ли нещо може да сравни с това – наркотици, алкохол – нищо не би могло да ме изстреля толкова на високо. Много хора използват следващата песен за определение за метъл. Това е „Мастъра“ – Master Of Puppets! Това класическо парче на Металика просто размаза публиката: десетки хиляди крещяха Come crawling faster, obey your Master, your life burns faster, obey your Master! Master! Вече бях забелязал, че за Металика това не е поредния концерт, не е просто едно комерсиално събитие, което ще им донесе пари. Те видяха, че публиката наистина обича тях и тяхната музика. Струва ми се, че се отпуснаха и започнаха да се усмихват за това, че радват публиката, някакси се беше разчупил леда. Не можаха да устоят на невероятната публика, а кой ли би могъл?
След тази песен последва Motorbreath, а след това и една от най-добрите им балади и може би най-известната. Тази песен се харесва на почти всички хора, дори и тези, които по принцип не харесват метъла. Nothing Else Matters!!! Във въздуха се виждаше светлина от запалки, а десетки хиляди запяха:

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

I never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don’t just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

[...]

Следващата песен беше Sad But True. Слушах тази песен в едно заведение преди концерта. Може би тук е мястото да спомена, че навсякъде около стадиона звучеше Металика и навсякъде бяха насядали метъли. Та, за песента – пях я цялата, защото и нея много я обичам. След това светлините угаснаха. За миг дори си помислих „Това ли беше?“ Разбира се, че не. Започнаха фойерверки, „взривове“. Вече знаех за какво става дума – One! Няма какво да говоря, видеото говори само за себе си:

Сякаш това не беше достатъчно, последва една от най-добрите песни за 90-те: Enter Sandman. Много се зарадвах и на тази песен! И нея я пях цялата, а стадиона се взривяше на Exit, light. Enter, night! Take my hand, We’re off to never-never land. Беше просто страхотно.

След тази песен светлините угаснаха. Всички обаче крещяхме диво „We want more, we want more“. Не след дълго последва „Are you still here???“ на Хейфийлд! Металика пяха Last Caress, последвана от Stone Cold Crazy на бис. Две много бързи, динамични парчета, които не мога да пея , но много хора можаха. Тези две песни бяха в контраст с предишните по-тежки парчета. След Last Caress светлините угаснаха. Последва още „We want more“, а когато се върнаха Хетфийлд пита кой концерт на Металика е това. За повечето беше първи, за някои втори, а много малко изглежда са ходи на концерти в други страни. Последната песен беше класическата Seek And Destroy. Дори и след коцнерта имаше десетки фенове, които си вървяха по улиците и пееха Searching, Seek and Destroy.

Концерта продължи около 2 часа – повече, отколкото аз очаквах. Останах много доволен, едва ли ще видя нещо подобно през следващите няколко години. Наистина мога да кажа, че това беше концерта на годината, а и събитието на годината. Тези два часа бяха най-хубавите за мен и с това ще запомня 2008 година.
Тези, които са имали възможност да дойдат на концерта, но не са го направили, само могат да съжаляват. Изпуснаха много! А тези, които не са имали възможност, могат да чакат Металика да дойдат отново, но този път надямам се ще е по-скоро, както обещаха те. Сигурен съм, че много от тези, които бяха на този концерт, ще посетят и следващия. Аз съм един от тях!