Започвам една серия от публикации за Целите на хилядолетието за развитие, тъй като на български език има малко информация, а аз наскоро писах доклад на тази тема и ми се наложи да преведа малко информация. Надявам се да ви бъде полезна

През септември 2000 година световните лидери на 189 страни-членки на ООН приеха Декларацията на хилядолетието, с която се ангажираха да положат глобални усилия за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда. Декларацията набелязва Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – осем конкретни, измерими, обвързани във времето цели, които задължават страните да положат допълнителни усилия за борба с неравностойно разпределените доходи, световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода. Всички страни-членки на ООН се ангажираха до 2015 г. да постигнат целите на хилядолетието като спрямо спецификата на националното си развитие определят конкретните стойности, към които се стремят.
През септември 2005 г. в централата на ООН в Ню Йорк се проведе Световна среща на държавните и правителствени ръководители, на която световните лидери потвърдиха своя ангажимент за постигане на ЦХР до 2015 г. и дадоха оценка на постигнатия напредък. Заключителният документ на форума отбелязва, че всяка страна трябва да поеме отговорност за своето развитие и за разработването на подходящи национални политики и стратегии за развитие.
През юли 2007 г., на средата на пътя до 2015 г., доклад на ООН за Целите на хилядолетието отбеляза, че е постигнат очевиден напредък в изпълнението им, но крайният успех съвсем не е гарантиран. Има ясна нужда политическите лидери да предприемат спешни съвместни действия, предупреди докладът.

Кое е различното този път?
Важно е да разберем защо Целите на хилядолетието са уникални по много и различни начини:
• Те представят договор между страните с най-развити икономики в света. Бедните страни обещаха да подобрят политиката и управлението си и да увеличат отговорността към гражданите си, а богатите страни – да осигурят нужните средства.Тъй като споразумението за постигане на целите произлиза от най-високите нива, за първи път цели правителства са отдадени на постигането на тези цели, включително и финансовите министри, които управляват парите на света. Всички големи международни финансови институции – Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие и Световната търговска организация – обещаха да подпомогнат постигането на Целите.
• Светът никога преди не се е развивал толкова бързо. Стотиците милиарди, които се влагат в Ирак са доказателство. За постигане на Целите са нужни не повече от $50 милиарда годишно. А около $900 милиарда са били вложени за въоръжения през 2003 година. От финансова гледна точка, на фона на голямата картина. става дума за малка сума пари
• Работата по постигане на Целите се наблюдава. Това не са просто споразумения на хартия, а са създадени добри механизми за мониторинг. Докладва се на Генералния секретар на ООН и на Общото събрание. Граждански организации по света също се включват в борбата
• Целите са постижими. Някои дори твърдят, че не са цели на милениума, а на минимума. Счита се, че е неприемливо да се постави летвата по-ниско от това. Някои страни вече са постигнали значителен напредък за постигане на тези цели.