Neverland

Последните няколко дни са изключително емоционални за мен. Идват Коледа и Нова година, които разбира се носят много положителни емоции. За жалост обаче отрицателните мисли също не са малко.

От известно време като трън в очите ми е „нелепата и жестока българска реалност”. За жалост пред очите му попадат все повече и повече дакозателства за несправедливост.

<Част от дейността на младежки общински съвет, на който съм член, е да провежда коледни тържества в детските градини и училища от общината. Играем пиеси за тях, а Дядо Коледа и Снежанка им раздават подаръци. На 19 декември тази година също посетихме доста детски градини.Изключително забавно!

Днес 20 декември проведохме и благотворително представление за децата със специфични потребности от града. Надявам се и вярвам, че сме ги зарадвали. Имаше много усмивки. Друг е въпроса, че на няколко пъти почти не се разплаках, особено когато едно дете с двигателни проблеми падна точно пред Дядо Коледа….И въпреки това те бяха щастливи!

В края на представлението със тежест във сърцето направих следната констатация:

В доста от детските градини които посетихме имаше значително присъствие на деца от ромски произход. Доста от тях бяха облечени с хубави нови дрехи. По-важно е друго? подаръците. Скъпи и големи-детски преносими компютри, говорещи кукли, огромни колички с дистанционно и много други скъпи и луксозни подаръци. По случайност на някои опаковки имаше и цена- 30 -40 лева, а това не бяха най-скъпо изглеждащите пакети!

Дори имаше 2-3 подаръка, които представляваха огромни пазарски чанти с по няколко различни подаръка! А българските роми нямали пари!

А днес при децата със специфични потребности-какви подаръци получиха децата?

Малки и вероятно евтини! При спомена за подаръците от предишният ден бях потресена!

Безсмислено е да изказвам извод! Ясен е! Несправедливост и пак несправедливост!

Нямам нищо против ромите за работят в чужбина и радват децата си със луксозни подаръци. Но онези деца без късмет в този живот! Те заслужват ли това? Ясно е, че парите на родителите им отиват за лечение. Всичките им пари! Не трябва да е така. Не трябва тези родители да изнемогват и да не могат поне веднъж в годината да зарадват децата си с нещо по различно от книжка за 2 лева и моливи или количка от „Всичко по 1 лев”.

Цинично е!

Целите, които страните-членки на ООН си поставиха, са следните:

1. Преодоляване на крайната бедност и глада
a. Намаляване наполовина броя на хората, които живеят с по-малко от 1 долар на ден до 2015 година спрямо 1990 година
b. Достигане до равни възможности за добра работа за всички, включително жени и младежи
c. Намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 година спрямо 1990

2. Постигане на начално образование от всички
До 2015 година децата навсякъде по света, момчета и момичета, трябва да могат да завършат начално образование
3. Насърчаване на равенството между мъжете и жените и овластяване на жените
Елиминиране на неравенството между момчетата и момичетата в образованието до 2015 година

4. Намаляване на детската смъртност
Намаляване с 2/3 между 1990 и 2015 броят на децата, които умират преди да са навършили 5-годишна възраст

5. Подобряване на здравословното състояние на майките
a. Намаляване с ? броя на майките, които умират при раждане
b. Свободен достъп до здравеопазване

6. Борба с ХИВ/СПИН, малария и други пандемии
a. Спиране и намаляване разпространението на ХИВ/СПИН
b. Увеличаване достъпа до лекарства за ХИВ/СПИН за тези, които се нуждаят
c. Спиране и намаляване на заболеваемостта от малария и други болести

7. Осигуряване на устойчива околна среда
a. Интегриране на принципите на устойчиво развитие с политиката на страните; спиране на загубата на природни ресурси
b. Намаляване на загубите на биоразнообразие до 2010
c. Намаляване наполовина на броя на хората без достъп до питейна вода
d. Постигане на значително подобрение на живота на поне 100 милиона души от гетата

8. Създаване на международно партньорство за развитие
a. Развитие на отворени търговски и финансови системи, които се подчиняват на определени правила, предвидими и недискриминиращи някои страни
b. Отговаряне на нуждите на най-слабо развитите страни. Това включва свободен износ от тези страни, опрощаване на дълговете им
c. В сътрудничество с фармацевтични компании осигуряване на достъп до медикаменти от първа необходимост
d. В сътрудничество с частния сектор, развитие на комуникациите и достъпа до информация в най-бедните страни

Започвам една серия от публикации за Целите на хилядолетието за развитие, тъй като на български език има малко информация, а аз наскоро писах доклад на тази тема и ми се наложи да преведа малко информация. Надявам се да ви бъде полезна

През септември 2000 година световните лидери на 189 страни-членки на ООН приеха Декларацията на хилядолетието, с която се ангажираха да положат глобални усилия за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда. Декларацията набелязва Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – осем конкретни, измерими, обвързани във времето цели, които задължават страните да положат допълнителни усилия за борба с неравностойно разпределените доходи, световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода. Всички страни-членки на ООН се ангажираха до 2015 г. да постигнат целите на хилядолетието като спрямо спецификата на националното си развитие определят конкретните стойности, към които се стремят.
През септември 2005 г. в централата на ООН в Ню Йорк се проведе Световна среща на държавните и правителствени ръководители, на която световните лидери потвърдиха своя ангажимент за постигане на ЦХР до 2015 г. и дадоха оценка на постигнатия напредък. Заключителният документ на форума отбелязва, че всяка страна трябва да поеме отговорност за своето развитие и за разработването на подходящи национални политики и стратегии за развитие.
През юли 2007 г., на средата на пътя до 2015 г., доклад на ООН за Целите на хилядолетието отбеляза, че е постигнат очевиден напредък в изпълнението им, но крайният успех съвсем не е гарантиран. Има ясна нужда политическите лидери да предприемат спешни съвместни действия, предупреди докладът.

Кое е различното този път?
Важно е да разберем защо Целите на хилядолетието са уникални по много и различни начини:
• Те представят договор между страните с най-развити икономики в света. Бедните страни обещаха да подобрят политиката и управлението си и да увеличат отговорността към гражданите си, а богатите страни – да осигурят нужните средства.Тъй като споразумението за постигане на целите произлиза от най-високите нива, за първи път цели правителства са отдадени на постигането на тези цели, включително и финансовите министри, които управляват парите на света. Всички големи международни финансови институции – Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие и Световната търговска организация – обещаха да подпомогнат постигането на Целите.
• Светът никога преди не се е развивал толкова бързо. Стотиците милиарди, които се влагат в Ирак са доказателство. За постигане на Целите са нужни не повече от $50 милиарда годишно. А около $900 милиарда са били вложени за въоръжения през 2003 година. От финансова гледна точка, на фона на голямата картина. става дума за малка сума пари
• Работата по постигане на Целите се наблюдава. Това не са просто споразумения на хартия, а са създадени добри механизми за мониторинг. Докладва се на Генералния секретар на ООН и на Общото събрание. Граждански организации по света също се включват в борбата
• Целите са постижими. Някои дори твърдят, че не са цели на милениума, а на минимума. Счита се, че е неприемливо да се постави летвата по-ниско от това. Някои страни вече са постигнали значителен напредък за постигане на тези цели.