Neverland

В Дания съм вече 10 дни и искам да споделя наблюденията си с вас J Разделям публикацията на  няколко части, като ще започна с пристигането ми в Орхус.

Пристигнах на летището в Копенхаген на 22 август, събота, следобед. До летището има и ж.п. гара, откъдето тръгнахме с влак за Орхус. Датските влакове са страхотни (и скъпи: Копенхаген – Орхус е 325 крони + още 30 крони за запазено място във влака). Пътувахме във втора класа и тя е по-хубава и от най-хубавата първа класа в българските влакове (няма място за сравнение ). Датските влакове са поддържани, чисти, тихи. Самите датчани също са тихи, дори във влака окуражават пътниците ако искат да говорят, да отидат в горната част на вагона (??). Вагоните имат табла, на които показват коя е следващата спирка и в колко часа трябва да пристигне влакът. Освен това влаковете са точни. И нещо страхотно: имат и безжичен интернет! Но за съжаление е платен, или поне беше във влака, в който пътувахме. Вагоните имат и контакти, където човек може да си включи лаптопа или телефона. Разстоянието между Копенхаген и Орхус е около 300 км и минахме през почти половината Дания Зелено, зелено и пак зелено. Малки спретнати къщи, подредени градчета. Сега като го пиша ми звучи красиво, като го гледах не се впечатлих чак толкова. На някои гари видях вагони като тези на БДЖ Но си личи, че не се използват от години… Ние пътувахме събота вечерта, а тук събота вечер е вечер за купони и това се усещаше. Във влака имаше хора с каси бира. Видях и един датчанин, който беше супер пиян. Беше заспал седейки, очилата му паднаха и се счупиха, след това си изтърва бирата на земята и тя се разля, а той въобще не усети. На околните също не им направи впечатление: до него беше една възрастна жена, която само се обърна да го погледне и толкова. Явно тук това е нещо нормално. На мен ми се стори жалка гледка.

Влакът пристигна в 21:10 – по разписание. Пътувах с доста българи, някои от които за втора година в Орхус. Те ми помогнаха да стигна до общежитието, където останах временно. Но преди това… Като пристигнахме бях гладен. Оказа се, че в Дания има само една верига денонощни магазини, които са супер скъпи. Веригата се казва Seven Eleven. Oт там си купих хляб за 24 крони и наденичка за 20 крони… След това с автобус до Брабранд – кварталът, в който живея. Автобусният билет струва 18 крони. Автобусите са нови, съобщава се коя е следващата спирка, а освен това има и табла, на които я изписват.

И така, събота вечерта пристигнах в Skjoldhoj kollegiet, където останах 10 дни

Здравейте, читатели!

Искам да се извиня, че изоставих блога през лятото. Ако кажа, че съм бил прекалено зает, ще излъжа. Истината е, че имах свободно време, но не ми се пишеше. Занимавах се или с активно безделие, или умът ми беше зает с мисли за живота и бъдещето ми. Минава 3:30 сутринта на 22 август и след по-малко от 10 часа излитам за Копенхаген. Ще уча в Дания… В тази публикация ще ви разкажа за това как взех решение да уча там и за развитието на чувствата ми относно заминаването.

Историята на това решение е дълга. Още като по-малък исках да замина някъде в чужбина и да изоставя тази скапана държава (и подчертавам държава, а не страна!). Доколкото си спомням, най-много исках да замина за САЩ, където всичко е розово. Разбира се, това бяха представите на едно 10-годишно дете, породени от многото американски филми, които гледаше…
Докато бях в гимназията през главата ми минаха различни идеи какво смятам да уча, след като завърша. Винаги съм обичал компютрите и отначало мислех да стана програмист или графичен дизайнер. След това се замислих и над факта, че съм добър по химия, и мислех да уча фармация (макар че не обичам биология ). По някое време в 11 клас започнах да се ровя из интернет и да чета информация за обучение в чужбина. Отначало просто четях информативно, после стана по-сериозно и някъде тогава реших, че искам да уча навън.  Това не беше окончателно решение, разбира се. Взех го лесно, все едно беше като да решиш дали да си облечеш риза или тениска, когато излизаш. А всъщност дори не съм напускал България. Отново бях обзет от някаква магия и някакви фалшиви идеи за света извън България. Избрах Дания, заради добрите възможности, които предлага. Страната просто има политика да привлича чужди студенти. От финансова гледна точна е по-добре от Англия, защото не искам да изплащам един голям кредит, след като завърша. В Англия може би щеше да ми е по-лесно да намеря работа, защото говоря само английски, но пък в Дания смятам да започна курс по датски скоро след като пристигна. Колкото повече езици, толкова по-добре! В Дания образованието е безплатно! Разбира се, това звучи много хубаво, ако не беше високият стандарт на живот, който е убийствен в сравнение с българския. Според проучвания хората в Дания са най-щастливи на планетата, но доколкото знам, в почти всички случаи това не важи за емигрантите…
Магията продължи повече от година. През тази година учих усилено по английски език, взех IELTS – имам 7.5, както вече писах. Дойде и момента да реша какво точно ще уча в Дания. Отначало си мислех за мултимедиен дизайн и комуникации, но едно изложение във Варна съвсем случайно ми промени решението. Реших да уча бизнес администрация в Handelsh?jskolen (дори вече се научих да го казвам на датски!) в Орхус – на английски Aarhus School Of Business. Подадох си документите в началото на март, резултатите ми излязоха едва в края на юли – приеха ме! И ето, сега заминавам. Когато публикувам това, сигурно вече ще съм в Орхус
Но… Магията започна да отслабва с наближаването на лятото. Аз постоянно се ровя в мрежата и започнах да чета и за тъмната страна на Дания, а именно датчаните. Не им се носи добра слава. Всички са чували, че са студени хора, но според повечето хора са прекалено студени! Учтиви, усмихнати, но не са искрени и не те допускат до себе си. Не обичат и чужденци, имат предразсъдъци. И не искат държавата им да стане като Холандия И тъй като магията отслабна, аз не тръгвам с високи очаквания. По-добре е да си песимист, защото не очакваш да ти се случи нещо хубаво и ако то се случи, можеш да се радваш много повече. Ако си оптимист, очакванията ти често няма да се оправдават и ще си разочарован
През май и юни се случиха някои неща в личния ми живот, които ме накараха да се замисля дали наистина искам да замина. Показаха ми, че и тук има хубави неща. После дойде и лятото. Беше едно наистина хубаво лято, много разнообразно, срещнах много и различни хора, намерих нови приятели. В края на юли, когато чаках резултатите, вече не бях сигурен дали искам да замина. Тук започна да ми харесва. Дори София ми хареса през лятото (но знам, че през зимата пак ще стане ужасно ). Кандидатствах и в СУ – скандинавистика, компютърна химия, инженерна химия. За последните две с оценка от матурата по химия и там ме приеха. Не ме приеха обаче за скандинавистика. Балът тази година е адски висок. На изпита по английски аз имам 5.32 и може да се каже, че съм доволен от оценката си, но това не е достатъчно. В края на юли си мислех: ако ме приемат в Дания – добре, ако не и трябва да отида в София – пак е добре, защото ще съм с приятели и пак щях да съм много щастлив. Може би дори щях да съм по-щастлив в София, отколкото в Дания, защото щях да имам по-малко притеснения и грижи. Щеше да ми е кофти само заради факта, че не са ме приели навън, но щях и да се радвам, че оставам. Не ме разбирайте грешно , аз се радвам и че заминавам. Но се радвам по различен начин. А и никой не ме кара на сила, родителите ми дори биха били много щастливи, ако оставах тук. Радвам се, че ме приеха (заминаването в чужбина е, така да се каже, първото ми желание) в тази специалност и в този университет, в който исках, но не се радвам, че трябва да замина. Но ако трябваше да направя избор в края на 12 клас, нямаше да избера това. И все пак заминавам, защото знам, че това е по-доброто за мен. Слушам ума си, а не следвам сърцето си (колко поетично!). Сега имам шанс да замина и не трябва да го изпускам. Не знам дали след 3-4-5 години отново ще имам тази възможност, затова реших да се възползвам от нея сега. Надявам се това да е правилното решение.

А и в крайна сметка, винаги мога да се върна у дома

Искам да поздравя всички, които прочетат цялата публикация