IPCC (Междуправителствен панел за промените в климата) е водеща организация създадена от ООН и Световната организация по метеорология с цел да направи ясна и балансирана оценка на информацията, която имаме за промените в климата. Учените от IPCC не провеждат самостоятелни изследвания, а разглеждат и оценяват най-новите научни, технически и социално-икономически проучвания в областта. IPCC съществува от 1988 г. Оттогава са издадени четири доклада – през 1990, 1995, 2001 и 2007 г.
* Затоплянето на климата е безспорно и е видимо от увеличаването на средните световни температури на въздуха и водата, топенето на ледници и покачването на нивото на океаните.
* Наблюдават се многобройни трайни изменения на климата – промяна в арктическите температури и ледената покривка, в модела на валежите и вятъра, в солеността на океаните, зачестяват различни форми на краен климат (суши, наводнения, горещи вълни, интензивни тропически циклони).
* Палеоклиматични данни и изследвания на снежната покривка потвърждават тезата, че последните петдесет години са най-топлите за изминалите 1300 години. Последният случай на по-значително затопляне на полярните региони е продължил 125 000 години и намаляването на ледената покривка е довело до покачване на нивото на океаните с между 4 и 6 метра.
* Данните от всички континенти и повечето океани и морета сочат, че много екосистеми са засегнати от промените в климата, в частност от покачващите се температури.
* Парниковите газове са се увеличили със 70% между 1970 г. и 2004 г.
* Концентрацията на въглероден двуокис (СО2), метан (CH4) и азотен окис (N2O) в атмосферата се е увеличила значително в резултат на антропогенна дейност и днес е много по-висока от прединдустриалната епоха. Увеличаването на СО2 се дължи главно на използването на изкопаеми горива, а на метан и азотен окис – на селското стопанство.
* Голяма част от наблюдаваното покачване на средните световни температури от средата на миналия век досега най-вероятно (между 90 и 99% вероятност) се дължи на причиненото от човешка дейност увеличаване на парниковите газове.
* Ако се придържаме към досегашните политики и практики, нивото на парникови газове ще продължи да се покачва през следващите десетилетия.
* През следващите две десетилетия се очаква затопляне от 0.2°C на всеки десет години. Дори нивото на емисии да се намали до нивото от 2000 г., се очаква затопляне от 0.1°C на всеки десет години. Днешното или по-високо ниво на парниковите емисии ще причини още по-голямо затопляне и ще има по-голям ефект върху световния климат от промените настъпили през 20 век.
* Дори парниковите емисии да бъдат стабилизирани веднага, ефектът от затоплянето и покачването на нивото на океаните ще се усеща с десетилетия напред.
* Причиненото от човешки дейности затопляне може да доведе до неочаквани и дори необратими процеси.
* Необходима е адаптация на човешките дейности с цел предотвратяване на климатичните промени, но до този момент адаптацията е неадекватна. Има много възможности и е необходимо да се направи много повече, отколкото се прави в момента, за да се избегне негативният ефект от промените в климата.
* Всички данни сочат, че има голям икономически потенциал за намаляване на парниковите емисии и дори за тяхното смъкване под сегашните нива.
* Има много доказателства, че необходимото намаляване на нивата на парникови газове може да бъде постигнато с използването на вече съществуващи технологии.
* Устойчивото развитие е начин да се адаптираме към промените в климата, а промените в климата са мотив да ускорим прехода към устойчив модел на развитие.
* През 2030 г. макро-икономическата цена за справянето с парниковите газове (удържането им на между 445 и 710 ppm) се изчислява на между 3% намаление на световния БВП и малко увеличение на световния БВП.
* Промяната в начина на живот може да доведе до намаляване на парниковите емисии във всички сфери на живот.
