На 12 септември тази година в Провадия отното се проведе Денят на Овеч. Опитах се да направя малко снимки, макар че повечето не са много сполучливи, реших да ги споделя. За съжаление не бях на хубаво място, а и се стъмняваше, а с моят фотоапарат не стават хубави нощни снимки. Ето по-сполучливите:
Category: Други
Тук ще споделя някои неща, с които съм си играл на Photoshop. Някои от тях са по уроци, други съм ги измислял аз. Надявам се да ви харесат 
За сега не са много, но се надявам в бъдеще да имам повече време да си играя 
От 15 до 17 август във Варна се проведоха Дни на фантастиката Аквалония.
Това беше първият път, в който ходя на фестивала, но останах с много добри впечатления.
Съжалявам, че не отидох на откриването в петък. Казаха ми, че е било много хубаво. В програмата са били включени изложба със снимки от фотоконкурса „Фантастични образи“ и Огнения фестивал. Шоуто с огньоне е било много красиво и ме е яд най-вече заради него. За щастие обаче разгледах снимките от изложбата 
В събота отидох в Младежкия дом около 10:30 ч, малко преди за започне първата лекция – „Как се прави компютърна игра“, представена от Божидар Грозданов. Темата ми беше интересна, въпреки че по принцип не съм запален геймър. След лекцията гледахме филма „Носителят на светлина“ от киногрупа „Чудак“. Филма, който е сниман в Ботаническата градина в Балчик и край Аладжа манастир, надмина очакванията ми. Музиката, която е авторска, ми хареса много и с чиста съвест мога да кажа, че е по-добра от тази на много холивудски филми
След филма последва обедна почивка. Повечето отидохме във „Викинг“ (заведение не далеч от Младежкия дом). Хапнахме, приказвахме малко. Оказа се, че няколко човека са колеги на мой съсед, който сега учи в Пловдив.
След почивката имаше лекция на тема „Екранизация на по фантастични произведения“ от Петър Кърджило. Получи се много интересна дискусия, в коята взеха участие доста хора. Интересно ми беше да чуя и за българските фантастични филми.
Последната лекция беше за съвременните български фантастични произведения. Учудих се като разбрах колко много такива разкази се пишат от родни автори и колко много фантастични книги са излезли през последните години. Сред публиката бяха и някои автори на фантастични произведения.
Не можах да остана за бодиарта в Морската градина, защото трябваше да гоня влак 
Като цяло мога да кажа, че прекарах чудесно и ще се радвам да отида на Аквалония и през 2009 година!
Една снимка, на която ме има и мен (този, облечен в бяло):
Малко снимки от Ганима:
Аквалония – общи снимки
Вчера свърши и последния рунд на любимата ми онлайн игра – Dark Galaxy. През последните години играта постепенно западаше и преди няколко месеца създателите обявиха последния рунд. Това не беше неочаквано, тъй като самите те бяха вдигнали ръце от нея. И въпреки, че техният приятел Craig McLure малко пооправи бъговете, това не беше достатъчно. Все по-малко хора играеха.
Чудех се дали въобще да напиша това, става дума само за някаква си игра, но сега, когато я няма вече, съм със смесени чувства. Започнах да се питам какво значи тази игра за мен…
От една страна се радвам, че вече я няма, защото отделях прекалено много време да се занимавам с нея (макар че през последния рунд не бях много активен) и сега ще имам повече свободно време за други неща. Но някакси има една празнина… Като седна пред компа вече не пиша http://jupiter.darkgalaxy.com, не влизам в IRC, за да чатя с приятелите от алинса. Осъзнах, че Dark Galaxy ще ми липсва.
Започнах да играя в края на 2005 година, значи съм се занимавал с нея около 2 години и половина, като лятото на 2006 мина изцяло под знака на DG.
Днес потърсих нещо подобно, колкото да се развличам от време на време, не да цъкам сериозно. Но май не намерих подобна игра. Има много онлайн игри, разбира се, като Bulfleet например, но те не са същите и не ми харесват особео. Явно просто няма да си оставям време за губене, за да не съжалявам 
Създателите на DG днес обявиха, че започват разработка на нова игра, базирана на Turn Engine, която ще се казва Shadow Wars. Не е уточнето кога точно ще е завършена или кога ще има готова БЕТА версия. Надявам се да е успешна и да е готова до следващото лято.
А сега, СБОГОМ Dark Galaxy!
Под „всичко това“ имам впредвид постовете за Бог и религията.
Като за начало мога да започна с това, че последните ми няколко дни бяха кофти. Това е предимно по моя вина, разбира се. Доста често ми се случва да „проспивам“ важни неща от живота. Изпускал съм десетки възможности… Изглежда до скоро проспивах още една. Но когато се събудих реших, че е по-добре да спя. В интерес на истината почти цяла нощ разсъждавах над това и наистина не спах
Преди време мислех да си правя сайт със собствен дизайн и различни неща за мен. Едно от първите неща, които добавих, са тези за Бог и защо животът е гаден. Те не са авторски, попаднах на тях в нета и реших да ги преведа, защото много ми харесаха. А и наистина намирам нещо вярно в тях. Но и ще се съглася, ако кажете, че този, който ги е писал, че някакъв абсолютен песимист и отчаян тип.
И не на последно място, не вярвам в идеята за Бог. Не вярвам, че някаква всемогъща сила се е появила от нищото (все пак трябва да се появи от някъде, нали???) и е създала Вселената и живота. Колкото и да слушам свещеници и монаси да ми говорят, че е така, аз пак няма да повярвам. Но вярвам в идеите на Църквата, тези за доброто и за това, че трябва да бъдем добри, да не крадем и прочее.
И за финал се надявам, някой друг освен бот на Гугъл да прочете това
P.S. Има още няколко статии за превод, ще се заема в най-скоро време!
Tекстът на рекламата гласи:
„Ризите, шити на ръка, са толкова добри, колкото ръцете, които ги шият. Ето защо точно Хенри Бувоа е нашият главен шивач.
С обиколка на ръката 6 см, само тя е подходяща да ушие риза с не по-малко от 11 347 шева, които свързват нейните 19 части. Хенри е от Франция, нация с малки и фини ръце.
Известни са с изтънчените дейности като гравиране и свирене на флейта. Тази генетична предпоставка показва защо французите са прочути със създаването на фини модни облекла, а не например със зидарска дейност.
Ето защо българите не са известни със своите шивашки умения, тъй като пръстите им са дебели като салам. Никога не купувайте риза, шита от българин.
За най-фини детайли винаги купувайте ризи, правени от шивачи с малки ръце. На света няма шивач с по-малки ръце от нашия Хенри“.
Тази реклама показва, че нелоялната конкуренция е готова да уронва престижа както на българската шивашка индустрия, така и на всички, които наричаме себе си българи.
Шеговитият тон има своите граници. А какво да кажем за вкуса и интересите на организаторите на конкурса?
Нашите искания са M&C Saatchi да се откажат от приза и публично Австралия да се извини на всички българи, които бяха обидени от действията на тези две австралийски фирми.