Компютърните връзки – всеки е имал поне една такава. Всеки! И в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си набавиш „емоция от разстояние”, която можеш просто да отрежеш блокирайки, изключвайки или даже дърпайки шалтера.
Интернет дава възможност да търсиш и да намираш. Това е най-важната му функция. А сега когато всички имат достъп до интернет би трябвало да няма нищо по лесно от това да намериш ”точният човек”. Не малко са връзките, които започват по този начин – в нета.
За мен това е един вид компютърна игра – влизаш във „филма” забавляваш се, всичко е истинско, вълнуващо… Когато излезеш всичко е просто…игра. Но съвсем възможно е да потънеш повече, отколкото трябва. Тук си има известна доза риск – даже голяма доза риск. Винаги е възможно да се заблудиш, че нещата са по-истински, отколкото са. Е, понякога наистина любовта и чувствата са истински, но… само понякога 
Преди време гледах един филм – съвременна история за Пепеляшка. Между нещастното, но хубаво момиче, което обаче никой не забелязва, и красавеца на випуска пламва прекрасна ”по американски” любовна история. И всичко това се случва къде – в интернет! Ах, приказка! Най-накрая се запознават и след редовните перипетии изживяват пълноценна връзка. Какво по-хубаво? Е, да но както повечето филмови сюжети този не винаги се изиграва в реалността. Хубавото момче рядко е толкова хубаво „отвътре”, а хубавите момичета …. са си хубави момичета. А хубавото момче дори и наистина да е „свястно” рядко се хваща със „сдухачката” на даскалото (всъщност момичето във филма си беше доста симпатично, но то винаги е така – хубава, но незнайно защо е… супер непопулярна. Американци – какво да ги правиш?!)
Трябва да се внимава – както с интернет връзките, така и с всичко свързано с тази адска машина компютъра.
Хората заменят прекалено много от „събитията” в този свят с бледи интернет копия: заменят контакта с хората , разговора, приятелството, любовта, лишавайки се от истинските.
Или не съм права… възможно ли е интернет копията да са толкова пълноценни колкото и истинските. Не мисля! Тъкмо това е проблемът на всички контакти, свързани с компютъра – липсват погледът, жестът,тонът… Забравяме да контактуваме, докато пръстите ни сами изписват символите на емотиконите.
Изводът е едни: възможно е интернет да допълва - да доставя повече възможност за контакт, но не и да замества напълно.
Тогава защо всички ние НЕ сме успели да намерим „човека” по този начин? На теб случилите се? На мен- не. При положение, че той, моя човек, стои тук, на същото място, в интернет. Някъде там, толкова близо, зад монитора на своя компютър. Тогава защо не се познаваме? Нима всесилният интернет все още не е завзел напълно тази роля, на сватовник. Може би е точно така. Все още любовта трябва да се случва по нормалният начин. С погледа, с жеста, с докосването…
Тези връзки са забавни за момиченца и момченца, които си нямат друга работа. Обяснението в любов може да бъде повече от забавно – както да го изказваш, така и да го чуваш. Важното е да не се взема прекалено на сериозно. Тогава нещата стават… гадни…
Та, в тези медии пише само за кандидатурата на Расмусен и пречките, които тя среща. Не се споменава нищо за другите кандидати. В датския Politiken.dk има повече за избора, но също не се споменава нищо за Паси. Просто той е аутсайдер и следващият генерален секретар най-вероятно ще се казва Андерс Фог Расмусен. Приеме го!
Иначе историята дори не е сладникава като други тийн филми. Срещат се, влюбват се и отиват в гората, следва „Аз съм влюбен в теб“ – „Ами и аз съм влюбена в теб“ и хоп, готово, заедно сме. Няма никакъв драматизъм, никакви препятствия, нищо, което да впечатли. Може би препятствие за любовта им са вампирите, които искаха да изпият кръвта на момичета. ВТФ, 7 срещу 2, да не кажа срещу 1. Доста смешно ми изглежда. И всичко стана прекалено бързо, все едно някой накратко разказва историята 
Дори и актьорската игра не изпъква особено, струват ми се доста дървени всички. Вампирът малко ми прилича на един анимационен герой – Седрик