Тук ще ви разкажа за част от преживяванията ми през втората ми година в Дания. Ще опиша предимно зимата и пътуванията ми oт октомври 2010 до март 2011.
Беше студено и мрачно. В най-трудния период като се прибирах от датски (около 15:30 ч) вече се смрачаваше. Валеше много сняг, необичайно много за Дания. Започна още през ноември. Не мога да си спомня кога се разтопи, но и в края на февруари още валеше. И въпреки това зимата ми липсва. Все едно съм в южното полукълбо, където през януари беше лято, а зимата едва сега настъпва.
За мен зимата настъпи на 22 октомври, когато тръгнах за Швеция. От пролетта си мислех да отида там. През септември наистина почувствах нуждата да отида някъде за няколко дни, да се разсеям от проблемите. Работих допълнително няколко дни и спестих, за да отида до Стокхолм. Бях там за 4 дни (сам) и се върнах на 26 октомври, влюбих се в града и си прекарах невероятно. Видях и китайската теракотена армия, част от която беше представена в Стокхолм – спокойно мога да кажа, че това е преживяване един път в живота! Пътуването и престоят ми там не минаха без препятствия, но те само направиха преживяването по-вълнуващо.
След Швеция дойде ред на един град в Дания – Одензе. Там бях само за 1 ден и с една колежка, но беше много приятно. Градът е хубав, срещнахме се с други познати и отидохме в една кръчма. Беше като квартална кръчма за местните алкохолици и отначало всички ни гледаха странно и се чувствахме out of place, но заради това, че бяхме различни и по-интересни получихме специално внимание от собственичката, домашни бисквити и накрая дори ни взе по-малко пари!
В началото на декември ходих във Фленсбург в Северна Германия. Това е датски град с датски малцинство, останал в границите на Германия след война през 19 век. Имаше Коледен базар и много туристи от Дания. Градът не е голям, но също е приятен. До границата има и безмитни магазини, откъдето купихме алкохол за предстоящите празници. Един уикенд в началото на декември ходих в Хернинг на гости на приятели.
Коледното парти със съучениците ми… Беше страхотно! Един четвъртък в началото на декември, ако си спомням правилно. Наистина се разбихме.
Не трябва да забравям и хората, които допринесоха за това този период от годината да е толкова хубав: двама exchange студенти от САЩ, с единия от които споделяхме хладилник. Беше ми като брат и излизахме често заедно, ходехме на партита заедно, учехме заедно в университета до 2-3 сутринта. Другият американец беше невероятно добър човек и християнин. И най-важният човек: едно момиче, което срещнах през септември. Тя стана важна част от живота ми и направи края на 2010 и първите месеци на 2011 толкова хубави.
Коледа и нова година? Минаха добре, нищо велико, но все пак доста приятно. За Коледа – българска вечеря с няколко близки приятели. За нова година – вечеря с един съсед датчанин и негови приятели, пиене, след това за малко на българско парти в общежитието и още пиене. А
След празниците дойде ред и на изпитите. Минаха добре, само това мога да кажа. Оценките ми бяха по-добри от предните 2 семестъра. А след изпитите идва какво? Краят на семестъра, края на януари и още едно пътуване!
Италия… Рим, вечният град. Шест дни там. Не си мислех за пътуването преди да ми е минал и последният изпит, за да не се разсейвам. Но през януари ме беше обхванала мания по италианският език и музика. Слушах много Eros Ramazotti – комбинация от Италия и начинът, по който се чувствах. За сравнение: през последната седмица си мисля, че съм станал най-големият фен на James Blunt на света и слушалките почти са се срастнали с ушите ми!
Малко бях шокиран като пристигнах в Рим – мръсно е, все пак е Южна Европа. Доста ми напомни на България: хората, „чистотата“, задръстванията, закъсненията. Чувствах се като у дома си. Рим не е любимият ми град, нито бях на някакви луди партита там. Но от всичките ми пътувания до сега, там си прекарах най-добре. Хостелът беше мизерен, но там срещнах страхотни хора. И макар че отидох сам (както обикновено), нито един път не излязох сам. Срещнах хора от Бразилия, Полша, Турция, Русия, Франция, САЩ, Австралия, Страната на баските, Аржентина. Беше наистина невероятно. През деня се разхождахме из града и разглеждахме забележителности, вечер пийвахме в хостела и си приказвахме до полунощ, а след това излизахме на нощни разходки из града до 2-3 сутринта. Не беше студено. Всичко това ми липсваше, когато се прибрах в Дания: мрачно, валеше и почти нямаше хора по улиците.
През февруари, две седмици след като се бях прибрал от Италия прекарах една невероятна седмица. Бях отменил абсолютно всичките си ангажименти – работа, лекции, датски. Няма да забравя ходенето до Копенхаген, където почти умрях от студ, нито невероятните моменти в Орхус. Тази седмица продължи от 14 до 21 февруари. А след това – чувство на липса. За щастие то беше заличено много бързо от може би най-щастливият ми ден тази година: когато си купих билети за пътуване през пролетната ваканция.
Трети март – национален празник на България. Имаше българска вечер в Орхус. Беше страхотно – датският оркестър, който свири български песни, баница, българско вино. Спомням си почти всеки детайл от онази вечер – имам много ярък спомен.
На 8 март тръгнах за България. Пътувах през Германия – Дортмунд. Бях там за около 10 дни. Прекарах повечето време в Провадия, за да имам време да се видя с родителите ми. През есента им бях отделил много малко време. Като цяло престоят ми в България не беше нещо особено или запомнящо се. Беше разсейване от Дания, почивка. Идването ми се видя кратко. А ваканцията ми в България миналата есен ми се беше сторила доста дълга. Върнах се в Орхус на 20 март и с това хубавият период, лятото по време на зима, heaven in hell, приключи.
През април бях в Германия за една седмица. Прекарах много добре, но като се върнах в Дания много неща се промениха. На 28 май ходих на карнавала в Олборг, но тази година не беше толкова добре, колкото миналата година. В момента пътувам от Германия за Дания (отново). Миналата седмица просто реших, че имам нужда да отида някъде сам и да се разсеям от мислите и проблемите ми. Купих си билети за Берлин и отидох. За това пътуване (а може би и за другите) ще разкажа в отделна публикация. Берлин не стана любимият ми град (все още е Стокхолм). Нито престоят ми там беше най-забавният (най-хубаво беше в Рим). Но партитата, на които ходих, бяха добри. Берлин си е experience, който всеки трябва да изпита – има нещо специално и уникално в този град, особената му култура заслужава внимание. И правих това, което най-много исках: да пътувам някъде с часове, да слушам музика и да съм сам с мислите си.
Въпреки студа, мрака и снега, зимата ми липсва. Липсват ми и хората, които направиха този период толкова хубав!
След 12 дни заминавам за Лондон, където ще прекарам рождения си ден. След 5 седмици се прибирам в България, като пътувам през Стокхолм и Виена.
). А в същото време държавата им е пълна с араби, които им създават много проблеми, но те не правят нищо по въпроса. Преди около година румънец уби норвежка стюардеса в Копенхаген и началникът на полицията в датската столица каза, че тези източноевропейци биха убили човек и за 400 крони (или нещо такова). Преди няколко дни ислямски фундаменталист взриви себе си и кола в центъра на Стокхолм и шведският премиер се страхуваше да използва силни думи, за да опише ситуацията. Представете си, могат да ядосат арабите и после няма да могат да се справят с тях (в Малмьо, например, 1/3 от жителите са мюсюлмани). Разбира се, те ще си берат плодовете 
пък и ще редуцираме броят им което ще се отрази още по-добре на страната