Преди известно време бях писал една публикация в отговор на публикация на Иво Сиромахов. Този човек определено не ми е симпатичен, плосък и елементарен е. Щастлив съм да видя, че някой във Facebook вече е направил страница Да помогнем на Иво Сиромахов да спре да пише!
Category: Размисли и страсти
В моментите, в които наистина съм изключително възмутена като този, изпитвам огромна радост, че има място където да споделя мнението си. Едно от първите неща които правя сутрин е да пусна телевизора си. Обикновено попадам на един от сутрешните блокове. Тази сутрин деня ми започна с БТВ. Докато пиех кафето си започнах да се вслушвам в темата, която се разискваше- благотворителен концерт събиращ пари за …какво мислите… за ваксини срещу рак на шийката на матката, които ще бъдат предоставени на деца от домовете, които са пълни сираци. В първия момент това не ме изненада. Продължих да слушам с внимание а възмущението ми започна да расте все повече достигайки връхната си точка когато разбрах, че една от тези ваксини струва повече от 500 лева.
Какви ли не благотворителни кампании са били започвани , но за по-абсурдна от тази никога не съм чувала. Ще кажа и защо- има толкова много по-добри неща, които биха могли да се сторят с 500 лв. които в този случай, ще бъдат изразходвани за едно дете, и то не за лечението му, а за превенция. И още нещо- да не би аз и моите връстнички да сме били имунизирани? Да не би моята сестра да е имунизирана? А 11-12 годишните ми съседки които бягат по улицата? Въобще кое нормално българско момиче е имунизирано срещу това? И най-същественият въпрос-кое нормално българско семейство би могло да си позволи тази ваксина? КОЕ? Не казвам, че щом е непосилно за нормалните хора не бива да бъде предоставяно на сираците но…. нима това е нещото, от което най-силно имат нужда? Освен това, нима се свършиха умиращите деца, наистина умиращите. Нима се свършиха децата на онези трудещи се дори в безсилие български родители, които вземат от залъка си за да спасят живата на децата си? Надали.
Абсурд. Страната ни, чрез своите видни личности продължава да приютява абсурд, след абсурд.
Няма нищо по-хубаво от това български артисти и видни личности да подкретят и участват в благотворителни кампании. Но „В името на живота“ не успя да ме убеди в своя смисъл. Нима това 12 годишно момиче, останало пълен сирак ще бъде по-щастливо след тази ваксина? Нима живота му ще стане по-хубав, нима живота му ще бъде спасен-това от което се нуждае едно такова дете? Една от вероятностите за болест е премахната. Ами всички останали? А липсите на днескашния ден? Това момиче въобще ще има ли възможност да доживее деня, в който вероятно може да заболее… И как ще живее до тогава. Това е много по-съществено. Нека се погрижим за това.
Макар и да живея в чужбина, не съм спирал да следя какво става в родното политическо пространство. В тази публикация ще си спеспя критиките и ще се спра върху коментарите на сънародниците ми. Любимите ми новинарски сайтове са news.bg и dnes.bg. Не се наслаждавам на стаиите в тях, колкото на коментарите отдолу. Затова смятам от време на време да пускам публикация с избрани коментари, които са ме провокирали, разсмяли или са ме накарали да искам да се хвърля от някъде.
Нетът не дава на Борисов 540 дни:
Ето как ще се оправим бързо: 1. Обявяваме война на САЩ 2. Наши самолети бомбардират амариканските бараки в полигона на Ново село. 3. Сини и червени ултраси атакауват американското посолство, мак доналдс и КФС. 4. Изгаряме американското знаме на мегдана. ….. Америка нанася контраудар, ние капитулираме и ставаме поредният американски щат.
След управление на комунистите се започва от Адам и Ева…
И ако действията на финансовия министър можеха до едно време да се оприличат с танго, то след като в продължение на 10 дни направи на луди и синдикати, и браншови организации, депутати, та дори и собствените си колеги с всякакви неочаквани завои и пируети, това вече със сигурност не е класическия и със строги правила латиноамерикански танц, а започва да прилича на аматьорско и не-на-трезво кълчотене.
Заедно с Русия ще търсим кирилски превод на www
Еквивалентът на www трябва да бъде боза. Например : боза.нюз.бг боза.дир.бг боза.*
Икономиката ни сама ще излезе от кризата:
Когато обяват че сме излезнали от кризата това ще означава че хората, които са оцелели, просто са свикнали с нея
Вицето иска тишина от Първанов:
Тишина ли? Абе вие герберите не се ли срамувате, че избрахте такива тъпунгери? Задавам си и аз риторичен въпрос – как ще се срамувате, като сте по-тъпи и от тях. Тишината е в мозъка ти, защото там няма никой.
Нека умните пишат , но да не са червени, защото те не са умни
Чудя се как да започна… Първо, цялата статия си е един бисер. Има и граматическа грешка в заглавието: употребено е някой вместо някого. За съжаление обаче нещата, написани в тази статия са верни. Авторът просто изрежда фактите. Има и забавни коментари, разбира се:
я предлагам да нападнем хамериканците тъкмо камунягите ще имат възможност да се прославят 
пък и ще редуцираме броят им което ще се отрази още по-добре на страната
Що не нападнем някого? Щото преди три статии закрихте армията. Двамата автори се видят на по бира и да се разберат
Понеже тук някои споменаха……. че можем да бием Турция и Гърция………. ДА, МОЖЕМ…… но ни трябва ОРУЖИЕ , ако примерно извънземните се навият да ни снабдяват, може и США да набием. Друг е въпроса че като знам какъв е Българския манталитет, е по вероятно да продадем оружието и да похарчим парите за пиенЬе, йеденЬе и курви.
- П.С. Македония е вечна!!! името също
- Напълно вечна. 20 години имате държава и станахте почти малцинство
- Напълно вечна. 20 години имате държава и станахте почти малцинство
И Люксембург не можем, много е далеч. Бензинът няма да стигне
Не, това не е коментар за поредният филм за Хари Потър. Става дума за политическата ситуация в България. Макар и да не съм в България, все пак следя какво става. Обичам да чета news.bg, особено коментарите след публикациите – по-забавни са от вицове. Тази статия се отнася за настоящата ситуация у дома, пречупена през погледа на българин в чужбина, и е предимно за хората, които си избиват комплексите в сайтове като News.bg.
Една от любимите ми книги се казва „Малазанска книга на мъртвите“. В началото на втората част благородници от, да го наречем, стария ред и престъпници са изправени пред тълпи от народа. Един от престъпниците убива жена-благородник и казва нещо от сорта на „Искате ли кръв? Ето ви кръв?“ и тълпата ликува. На това ми прилича и настоящето в България. Наистина на хората им беше писнало от управлението на Тройната коалиция, и осем години на небългарска партия в управлението дойдоха в повече. Хората просто бяха започнали да се дразнят от всичко. И настъпи промяна, ураа! Герберите се радваха, че са спечелили. Наистина голяма победа за тях, браво! И аз не съм за БСП също като тях и се радвах, че червените загубиха. Но реално какво се случи? Бойко Борисов очаквано стана премиер. Той може и да е добър ръководител, но мисля, че ръководството на държавата му идва в повече. Той определено не е подготвен за този пост. Няма нужното образование, той е пожарникар и охранител! Изказванията на министрите са некоординирани и противоречиви. Изглежда ми все едно правителството няма ясен и силен ръководител. Единият министър казва едно, другият не е съгласен и се провеждат задочни дебати в медиите, вместо това да става в Министерския съвет и оттам да излизат решенията. А самият Бойко често се изказва рязко и неподготвено и изръсва някаква глупост. След това, струва ми се, съветниците му казват къде е сгафил и той излиза с ясна и категорична позиция, все едно нищо не е казал преди това.
Да вземем пример с БАН: Дянков казва, че там работят феодални старчета. Бойко след това казва „Има феодални старчета в БАН, както и добри академици“ и накрая излиза с позиция „Една тухличка няма да се вземе от БАН“ и е възмутен от думата „Феодални“, използвана от Дянков. На какво прилича това, по дяволите! Това ми напомня и за темата с държавния резерв. Същия Дянков беше предложил резервът да се депозира в частни банки и ако не се лъжа Б. Борисов беше подкрепил идеята. След това обаче съветниците му анализират ситуацията и явно преценяват, че идеята не е добра и премиерът излиза с позиция „Резервът няма да се пипа, въпреки, че идеята на е добра.“ Това било само предложение, което не е трябвало да излиза от МС. Очевидно премиерът не може да се справя добре с министрите си, те не взаимодействат помежду си и всеки говори каквото си иска. МС няма ли си заседания, където да се обсъждат предложенията им? Защо толкова неща се обсъждат задочно в медиите? Не мога да си обясня и как вицепремиерът може да заяви пред медиите, че в Българската академия на науките работят „феодални старчета“. Това е абсолютна проява на неуважение към тези хора.
Това обаче не е най-лошото. Най-лошото е, че голяма вълна от ГЕРБ-ери е заляла България и много от хората са букв. ‘коне с капаци’. Предишните са крали. Добре. Съберете доказателства. Отидете в съда. Вкарайте ги в затвора. Толкова. Прекалено много шум се вдига за второстепенните проблеми. А хората са толкова бесни и озверели, че не виждат. Отстрани ми изглежда като стадо, жадно за кръв, което не се интересува от нищо друго. Смяна на шефове на дирекции, агенции и агенцийки. Имали сме синя метла. Имали сме червена метла. Сега си имаме и метла от гербери. Нищо ново, защо се вдига толкова шум около това? Просто се отвлича вниманието на хората от реалните проблеми. Вероятно съветниците на премиера знаят, че това вдига рейтинга, че хората очакват от ГЕРБ да намери виновните от предишното управление и ГЕРБ просто дава на хората това, което искат. В замяна на това ГЕРБ получава висок рейтинг, ура! Но това няма да реши реалните проблеми на хората, макар че може би ще ги накара да се почувстват по-добре. Поне ще премахне чувството за ненаказуемост на управляващите, но реално няма да включи повече стоки в потребителската кошница на българина.
Още един пример за некоординираност и некадърност: за малко да орежат помощите за майките на близнаци. След като се вдигна шум в обществото се оказа, че това било техническа грешка! Някой вярва ли на това? Ако никой не беше започнат да дискутира този проблем дали щяха да поправят ‘грешката’? Едва ли…
Много обичам и когато Бойко Борисов се прави на ударен… Спомням си като пътувах във влак за Пловдив в средата на юли, четях вестник 24 часа – интервю с Б.Б., в който имаше и въпроси за кръга „Капитал“. Доколкото си спомням го питаха за някакво име и той отново не знаеше, а се оказа, че става дума за един от финансовите експерти на ГЕРБ. А сега му беше много трудно да се досети кой е Стенли!
И накрая, братя българи, най-важното: каква ще е държавата ни зависи най-вече от нас! Не само от управляващите!
За мен и всички в моята зала темата беше повече от изненадваща. Беше направо шокираща! Но след като прочетох откъса няколко пъти се успокоих. Трябва да призная следното: подготвях се за ВСИЧКИ други автори, но за Алеко Константинов не прочетох абсолютно нищо. Имах намерение да прочета анализ на “Бай Ганьо”, но не ми остана време. Въобще и не съм очаквал, че ще се падне нещо от Щастливеца. Но дори и да се бях подготвял, никога нямаше да седна да чета за “Разни хора, разни идеали”. Вярно, темата не е трудна, но шокът от нея беше голям. Тези фейлетони са винаги актуални за българската действителност, не само сега, а през последните 120 години! Аз много исках да се падне нещо на Ботев, тъй като е любимият ми автор. Тук ще направя едно политическо отклонение: исках Ботев, но не съм очаквал да се падне нещо от него. Стихотворенията му са свързани с борбата за освобождение и робството, а все пак не трябва да разсърдим турската общност, като се има впредвид, че са във властта. Да ме извинят турците, нямам нищо против тях, даже едно от най-добрите ми приятели са турци. Но как би от МОН биха ни (им) дали да анализираме/т следното:
Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.
…
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.
(Иван Вазов, “Кочо”)
или
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
(Христо Ботев, “На прощаване”)
Няма как да стане, нали?
След първоначалната паника се успокоих и реших, че ще пиша. Все пак четири години съм имал високи оценки, няма как една матура да ме провали. Дадох воля на мислите си и написах 2,5 страници. Мисля, че съм се справил. Колко добре ще преценят проверяващите. Вече видях, че на теста имам 4 грешки. Той съвсем не беше труден и отговори на очакванията ми. Като се подготвях решавах значително по-трудни тестове и на 40 въпроса правех 7-8 грешки 
Окончателните резултати ще видим след няколко седмици.
А ето и един примерен кратък анализ на четвърта част на “Разни хора, разни идеали” от едно мое помагало:
Четвъртата част от фейлетонния цикъл е намерена в архива на автора и е публикувана след неговото убийство. Портретната галерия завършва с образа на доброжелателя, който споделя философията на доброто живеене. Той е двойник на знаменития Алеков герой и се сближава с образа му, изграден в очерка “Из кореспонденцията на Бай Ганьо Балкански”.
Макар отново речта на персонажа да се натрапва, формата на текста е диалогична. Условната ситуация е на събеседване между чичото и съветвания млад човек, в чиито реплики се долавя ирония и несъгласие с наставленията. А чичото е своеобразен педагог, ментор, който не търпи възражение в опита си да излекува идеалиста от заблудите му: “Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората.”
И в този текст ефектът се гради върху изказа, върху автентичността на циничната реч на наставника, посвещаваща в тайната на напредъка в обществото. Поучаваният трябва да се стреми да бъде част от мнозинството, т.е. да се прави на сляп и глух, да не критикува, да си мълчи за безобразията, на които е свидетел. Поучението очертава деградацията на индивида, отказал се от граждански статут, от достойнство и свобода. Самолишаването от нравствени сетива, умъртвяването на душата и на съвестта, са мотиви, които ще бъдат интерпретирани и от Смирненски в неговата “Приказка за стълбата”.
Само това е дадено в помагалото, което имам. Като се замисля, ако го бях чел, щях да се опитам да го възпроизведа и на практика да напиша само това. А като дадох воля на мисълта си написах доста повече!
Пожелавам успех на всички на матурата утре!
Матурата по БЕЛ тази година предизвика доста вълнения – и то предимно отрицателни! Основна причина за това е откъса, който трябваше да се коментира. Специално за мен и моите съученици „Разни хора, разни идеали” на Алеко Константинов беше напълно неочаквано произведение. Аз лично бях почти убедена, че няма да се падне произведение на Йовков, тъй като се е падало в последните две матури – миналата година и поправителната сесия от септември. Но очаквах Елин Пелин или някой от класиците – Вазов, Ботев…
Кой дори и за момент се е замислил, че може да се падне Алеко Константинов, и то не „Бай Ганьо“, а фейлетон… Него пък кой го е чел? (Аз съм, но ей така, помежду другото и то точно другите три, а не този, който се падна – голям късмет, а?).
Не искам да умаловажавам творчеството на Алеко Константинов, но нека да бъдем честни – от него се знае само „Бай Ганьо“. Това важи за огромна част от българските ученици.
Не знам каква е била целта на съставителите на матурата, не знам и какви са били другите варианти, но лично избора на „Разни хора, разни идеали” изненада и мен, и всички останали. Не мога да си обясня попадането на тази тема в матура при положение, че дори не се изучава задълбочено, а в нашият случай, в нашето училище… Често казано дори не е разисквано.
Може би това е била и целта, уловката – да се затрудним и да изплуват „тези които наистина са учили”.
Може би трябваше да напиша този материал преди часове, когато бях дълбоко развълнувана от случващото се, но тогава може би щеше да се получи една поредица от *** ** ****…
Наистина се случи неочакваното. Съдбата за пореден път доказа, че винаги, колкото и варианти да са обмисляни, се случва непредвиденото…
Всъщност трябва да се признаят и някои положителни страни на откъса – беше изключително актуален и можеше лесно да се размишлява, стига да го разбереш. Може би това е била причината да го изберат – за да помислим! А някои хора се справят трудно с това…. Според мен точно това е била уловката – да не можеш да си подготвен и да импровизираш. А който го може – го може. Аз лично не мога да преценя за себе си, но се надявам, че този който ми проверява работата, няма да е много взискателен. Дано, дано!
Но тестовата част беше повече от приятна! Попадала съм на далеч по-сложни примерни тестове. Аз лично не и обърнах достатъчно внимание, афектирана от темата на откъса, по който трябваше да пиша, но когато си сверих отговорите открих, че съм се справила доста добре (поне според мен).
Може би странната тема е възмездие за теста. Е, може би някои не мислят така, но реално теста беше доста елементарен.
Като цяло за мен матурата по БЕЛ мина добре – сносен тест, тема по която може да си фантазираш и квестори, които бяха… ”хараби”. Впрочем в моята зала падна голям смях…. Но това е поверително, хаха…
Остава въпросът – ние ли бяхме неподготвени или това беше удар под кръста? Заслужихме ли си го или някой си направи лоша шега с нас? Защо пък все си мисля, че трябва да се отнасят загрижено и с внимание към нас, стараейки се да ни е лесно. А може би е точно обратното – постарали са се да ни нагадят. Или поне ние видяхме това, в първият момент, по време на изпита.
Сега когато стоя тук и пиша все повече се убеждавам, че темата на откъса беше изключително благодатна. Проблемът е, че не го открих там на място, а паникьосана се мъчех да направя нещо стойностно. Да, няма да имаме втори шанс и нашата матура беше такава – изненадваща и развихряща страстите.
Важното е че всичко свърши….е почти, но за втората, поне аз, ще съм по-спокойна.
Надявам се, че няма да има подобни изненади!