Neverland

Не, това не е  коментар за поредният филм за Хари Потър. Става дума за политическата ситуация в България. Макар и да не съм в България, все пак следя какво става. Обичам да чета news.bg, особено коментарите след публикациите – по-забавни са от вицове. Тази статия се отнася за настоящата ситуация у дома, пречупена през погледа на българин в чужбина, и е  предимно за хората, които си избиват комплексите в сайтове като News.bg.

Една от любимите ми книги се казва „Малазанска книга на мъртвите“. В началото на втората част благородници от, да го наречем, стария ред и престъпници са изправени пред тълпи от  народа. Един от престъпниците убива жена-благородник и казва нещо от сорта на „Искате ли кръв? Ето ви кръв?“ и тълпата ликува. На това ми прилича и настоящето в България. Наистина на хората им беше писнало от управлението на Тройната коалиция, и осем години на небългарска партия в управлението дойдоха в повече. Хората просто бяха започнали да се дразнят от всичко. И настъпи промяна, ураа! Герберите се радваха, че са спечелили. Наистина голяма победа за тях, браво! И аз не съм за БСП също като тях и се радвах, че червените загубиха. Но реално какво се случи? Бойко Борисов очаквано стана премиер. Той може и да е добър ръководител, но мисля, че ръководството на държавата му идва в повече. Той определено не е подготвен за този пост. Няма нужното образование, той е пожарникар и охранител! Изказванията на министрите са некоординирани и противоречиви. Изглежда ми все едно правителството няма ясен и силен ръководител. Единият министър казва едно, другият не е съгласен и се провеждат задочни дебати в медиите, вместо това да става в Министерския съвет и оттам да излизат решенията. А самият Бойко често се изказва рязко и неподготвено и изръсва някаква глупост. След това, струва ми се, съветниците му казват къде е сгафил и той излиза с ясна и категорична позиция, все едно нищо не е казал преди това.
Да вземем пример с БАН: Дянков казва, че там работят феодални старчета. Бойко след това казва „Има феодални старчета в БАН, както и добри академици“ и накрая излиза с позиция „Една тухличка няма да се вземе от БАН“ и е възмутен от думата „Феодални“, използвана от Дянков. На какво прилича това, по дяволите! Това ми напомня и за темата с държавния резерв. Същия Дянков беше предложил резервът да се депозира в частни банки и ако не се лъжа Б. Борисов беше подкрепил идеята. След това обаче съветниците му анализират ситуацията и явно преценяват, че идеята не е добра и премиерът излиза с позиция „Резервът няма да се пипа, въпреки, че идеята на е добра.“ Това било само предложение, което не е трябвало да излиза от МС. Очевидно премиерът не може да се справя добре с министрите си, те не взаимодействат помежду си и всеки говори каквото си иска. МС няма ли си заседания, където да се обсъждат предложенията им? Защо толкова неща се обсъждат задочно в медиите? Не мога да си обясня и как вицепремиерът може да заяви пред медиите, че в Българската академия на науките работят „феодални старчета“. Това е абсолютна проява на неуважение към тези хора.

Това обаче не е най-лошото. Най-лошото е, че голяма вълна от ГЕРБ-ери е заляла България и много от хората са букв. ‘коне с капаци’. Предишните са крали. Добре. Съберете доказателства. Отидете в съда. Вкарайте ги в затвора. Толкова. Прекалено много шум се вдига за второстепенните проблеми. А хората са толкова бесни и озверели, че не виждат. Отстрани ми изглежда като стадо, жадно за кръв, което не се интересува от нищо друго. Смяна на шефове на дирекции, агенции и агенцийки. Имали сме синя метла. Имали сме червена метла. Сега си имаме и метла от гербери. Нищо ново, защо се вдига толкова шум около това? Просто се отвлича вниманието на хората от реалните проблеми. Вероятно съветниците на премиера знаят, че това вдига рейтинга, че хората очакват от ГЕРБ да намери виновните от предишното управление и ГЕРБ просто дава на хората това, което искат. В замяна на това ГЕРБ получава висок рейтинг, ура! Но това няма да реши реалните проблеми на хората, макар че може би ще ги накара да се почувстват по-добре. Поне ще премахне чувството за ненаказуемост на управляващите, но реално няма да включи повече стоки в потребителската кошница на българина.
Още един пример за некоординираност и некадърност: за малко да орежат помощите за майките на близнаци. След като се вдигна шум в обществото се оказа, че това било техническа грешка! Някой вярва ли на това? Ако никой не беше започнат да дискутира този проблем дали щяха да поправят ‘грешката’? Едва ли…

Много обичам и когато Бойко Борисов се прави на ударен… Спомням си като пътувах във влак за Пловдив в средата на юли, четях вестник 24 часа – интервю с Б.Б., в който имаше и въпроси за кръга „Капитал“. Доколкото си спомням го питаха за някакво име и той отново не знаеше, а се оказа, че става дума за един от финансовите експерти на ГЕРБ. А сега му беше много трудно да се досети кой е Стенли!

И накрая, братя българи, най-важното: каква ще е държавата ни зависи най-вече от нас! Не само от управляващите!

За мен и всички в моята зала темата беше повече от изненадваща. Беше направо шокираща! Но след като прочетох откъса няколко пъти се успокоих. Трябва да призная следното: подготвях се за ВСИЧКИ други автори, но за Алеко Константинов не прочетох абсолютно нищо. Имах намерение да прочета анализ на “Бай Ганьо”, но не ми остана време. Въобще и не съм очаквал, че ще се падне нещо от Щастливеца. Но дори и да се бях подготвял, никога нямаше да седна да чета за “Разни хора, разни идеали”. Вярно, темата не е трудна, но шокът от нея беше голям. Тези фейлетони са винаги актуални за българската действителност, не само сега, а през последните 120 години! Аз много исках да се падне нещо на Ботев, тъй като е любимият ми автор. Тук ще направя едно политическо отклонение: исках Ботев, но не съм очаквал да се падне нещо от него. Стихотворенията му са свързани с борбата за освобождение и робството, а все пак не трябва да разсърдим турската общност, като се има впредвид, че са във властта. Да ме извинят турците, нямам нищо против тях, даже едно от най-добрите ми приятели са турци. Но как би от МОН биха ни (им) дали да анализираме/т следното:

Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.

…

Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.

(Иван Вазов, “Кочо”)

или

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

(Христо Ботев, “На прощаване”)

Няма как да стане, нали?

След първоначалната паника се успокоих и реших, че ще пиша. Все пак четири години съм имал високи оценки, няма как една матура да ме провали. Дадох воля на мислите си и написах 2,5 страници. Мисля, че съм се справил. Колко добре ще преценят проверяващите. Вече видях, че на теста имам 4 грешки. Той съвсем не беше труден и отговори на очакванията ми. Като се подготвях решавах значително по-трудни тестове и на 40 въпроса правех 7-8 грешки Окончателните резултати ще видим след няколко седмици. 

А ето и един примерен кратък анализ на четвърта част на “Разни хора, разни идеали” от едно мое помагало:

Четвъртата част от фейлетонния цикъл е намерена в архива на автора и е публикувана след неговото убийство. Портретната галерия завършва с образа на доброжелателя, който споделя философията на доброто живеене. Той е двойник на знаменития Алеков герой и се сближава с образа му, изграден в очерка “Из кореспонденцията на Бай Ганьо Балкански”.
Макар отново речта на персонажа да се натрапва, формата на текста е диалогична. Условната ситуация е на събеседване между чичото и съветвания млад човек, в чиито реплики се долавя ирония и несъгласие с наставленията. А чичото е своеобразен педагог, ментор, който не търпи възражение в опита си да излекува идеалиста от заблудите му: “Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората.” 
И в този текст ефектът се гради върху изказа, върху автентичността на циничната реч на наставника, посвещаваща в тайната на напредъка в обществото. Поучаваният трябва да се стреми да бъде част от мнозинството, т.е. да се прави на сляп и глух, да не критикува, да си мълчи за безобразията, на които е свидетел. Поучението очертава деградацията на индивида, отказал се от граждански статут, от достойнство и свобода. Самолишаването от нравствени сетива, умъртвяването на душата и на съвестта, са мотиви, които ще бъдат интерпретирани и от Смирненски в неговата “Приказка за стълбата”.

Само това е дадено в помагалото, което имам. Като се замисля, ако го бях чел, щях да се опитам да го възпроизведа и на практика да напиша само това. А като дадох воля на мисълта си написах доста повече!

Вариант 1
Отговори

Пожелавам успех на всички на матурата утре!

Матурата по БЕЛ тази година предизвика доста вълнения – и то предимно отрицателни! Основна причина за това е откъса, който трябваше да се коментира. Специално за мен и моите съученици  „Разни хора, разни идеали” на Алеко Константинов беше напълно неочаквано произведение. Аз лично бях почти убедена, че няма да се падне произведение на Йовков, тъй като се е падало в последните две матури – миналата година и поправителната сесия от септември. Но очаквах Елин Пелин или някой от класиците – Вазов, Ботев…

Кой дори и за момент се е замислил, че може да се падне Алеко Константинов, и то не „Бай Ганьо“, а фейлетон… Него пък кой го е чел? (Аз съм, но ей така, помежду другото и то точно другите три, а не този, който се падна – голям късмет, а?).

Не искам да умаловажавам творчеството на Алеко Константинов,  но нека да бъдем честни – от него се знае само „Бай Ганьо“. Това важи за огромна част от българските ученици.

Не знам каква е била целта на съставителите на матурата, не знам и какви са били другите варианти, но лично избора на  „Разни хора, разни идеали” изненада и мен, и всички останали. Не мога да си обясня попадането на тази тема в матура при положение, че дори не се изучава задълбочено, а в нашият случай, в нашето училище… Често казано дори не е разисквано.

Може би това е била и целта, уловката – да се затрудним и да изплуват „тези които наистина са учили”.

Може би трябваше да напиша този материал преди часове, когато бях дълбоко развълнувана от случващото се, но тогава може би щеше да се получи една поредица от *** ** ****…

Наистина се случи неочакваното. Съдбата за пореден път доказа, че винаги, колкото и варианти да са обмисляни, се случва непредвиденото…

Всъщност трябва да се признаят и някои положителни страни на откъса – беше изключително актуален и можеше лесно да се размишлява, стига да го разбереш. Може би това е била причината да го изберат – за да помислим! А някои хора се справят трудно с това…. Според мен точно това е била уловката – да не можеш да си подготвен и да импровизираш. А който го може – го може. Аз лично не мога да преценя за себе си, но се надявам, че този който ми проверява работата, няма да е много взискателен. Дано, дано!

Но тестовата част беше повече от приятна! Попадала съм на далеч по-сложни примерни тестове. Аз лично не и обърнах достатъчно внимание, афектирана от темата на откъса, по който трябваше да пиша, но когато си сверих отговорите открих, че съм се справила доста добре (поне според мен).

Може би странната тема е възмездие за теста. Е, може би някои не мислят така, но реално теста беше доста елементарен.

Като цяло за мен матурата по БЕЛ мина добре – сносен тест, тема по която може да си фантазираш и квестори, които бяха… ”хараби”. Впрочем в моята зала падна голям смях…. Но това е поверително, хаха…

Остава въпросът – ние ли бяхме неподготвени или това беше удар под кръста? Заслужихме ли си го или някой си направи лоша шега с нас? Защо пък все си мисля, че трябва да се отнасят загрижено и с внимание към нас, стараейки се да ни е лесно. А може би е точно обратното – постарали са се да ни нагадят. Или поне ние видяхме това, в първият момент, по време на изпита.

Сега когато стоя тук и пиша все повече се убеждавам, че темата на откъса беше изключително благодатна. Проблемът е, че не го открих там на място, а паникьосана се мъчех да направя нещо стойностно. Да, няма да имаме втори шанс и нашата матура беше такава – изненадваща и развихряща страстите.

Важното е че всичко свърши….е почти, но за втората, поне аз, ще съм по-спокойна.

Надявам се, че няма да има подобни изненади!
 

RE: Матура БЕЛ 2009

Компютърните връзки – всеки е имал поне една такава. Всеки! И в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си набавиш „емоция от разстояние”, която можеш просто да отрежеш блокирайки, изключвайки или даже дърпайки шалтера.

Интернет дава възможност да търсиш и да намираш. Това е най-важната му функция. А сега когато всички имат достъп до интернет би трябвало да няма нищо по лесно от това да намериш ”точният човек”. Не малко са връзките, които започват по този начин – в нета.

За мен това е един вид компютърна игра – влизаш във „филма” забавляваш се, всичко е истинско, вълнуващо… Когато излезеш всичко е просто…игра. Но съвсем възможно е да потънеш повече, отколкото трябва. Тук си има известна доза риск – даже голяма доза риск. Винаги е възможно да се заблудиш, че нещата са по-истински, отколкото са. Е, понякога наистина любовта и чувствата са истински,  но… само понякога

Преди време гледах един филм – съвременна история за Пепеляшка. Между нещастното, но хубаво момиче, което обаче никой не забелязва, и красавеца на випуска пламва прекрасна ”по американски” любовна история. И всичко това се случва къде – в интернет! Ах, приказка! Най-накрая се запознават и след редовните перипетии изживяват пълноценна връзка. Какво по-хубаво? Е, да но както повечето филмови сюжети този не винаги се изиграва в реалността. Хубавото момче рядко е толкова хубаво „отвътре”, а хубавите момичета …. са си хубави момичета. А хубавото момче дори и наистина да е „свястно” рядко се хваща със „сдухачката” на даскалото (всъщност момичето във филма си беше доста симпатично, но то винаги е така – хубава, но незнайно защо е… супер непопулярна. Американци – какво да ги правиш?!)

Трябва да се внимава – както с интернет връзките, така и с всичко свързано с тази адска машина компютъра.

Хората заменят прекалено много от „събитията” в този свят с бледи интернет копия: заменят контакта с хората , разговора, приятелството, любовта, лишавайки се от истинските.

Или не съм права… възможно ли е интернет копията да са толкова пълноценни колкото и истинските. Не мисля! Тъкмо това е проблемът на всички контакти, свързани с компютъра – липсват погледът, жестът,тонът…  Забравяме да контактуваме, докато пръстите ни сами изписват символите на емотиконите.

Изводът е едни: възможно е интернет да допълва -  да доставя повече възможност за контакт, но не и да замества напълно.

Тогава защо всички ние НЕ сме успели да намерим „човека” по този начин? На теб случилите се? На мен- не. При положение, че той, моя човек, стои тук, на същото място, в интернет. Някъде там, толкова близо, зад монитора на своя компютър. Тогава защо не се познаваме?  Нима всесилният интернет все още не е завзел напълно тази роля, на сватовник. Може би е точно така. Все още любовта трябва да се случва по нормалният начин. С погледа, с жеста, с докосването…

Тези връзки са забавни за момиченца и момченца, които си нямат друга работа. Обяснението в любов може да бъде повече от забавно – както да го изказваш, така и да го чуваш. Важното е да не се взема прекалено на сериозно. Тогава нещата стават… гадни…

По време на криза да не си имате работа с банки! Но даже и да се опитвате да ги избегнете, те пак ще ви потърсят. Най-малкото са постоянните реклами по телевизията, които ви казват „Депозирайте при нас! Депозирайте при нас! Нашите условия са най-изгодни!“. Само преди около година рекламите на същите тези банки бяха „Теглете кредит при нас, ние предлагаме най-изгодната лихва!“. Лошото е, че много хора се вързаха на рекламите миналата година и тази година няма какво да депозират Но това е друга тема, която нямам намерение да нищя сега.

Какъв опит има моето семейство с Алфа банк? Първата среща беше на майка ми с тях, по тяхна инициатива – рекламират се Първоначалните впечатления са добри – служителите им са предимно млади, усмихнати, отзивчиви. Няколко пъти ходиха в офиса на майка ми да и предлагат възможности за влогове, „от изгодни – по-изгодни“. Явно имат отчаяна нужда от вложители По думите на майка ми, след разговор с тяхна служителка се е убедила, че няма никакъв смисъл от тези влогове. Например, тази от Алфа банк е изчислила, че при 3-месечен срочен депозит в лева за сума от 4000 лева реално в края на този период получаваш… ЦЕЛИ 80 ЛЕВА! УОУ! Ще оставя 4000 лв в банката за 3 месеца за 80 лева… Веднага отивам! Да вмъкна, че това сигурно не включва такса за откриване на влога, може би има и такса за закриване… Въобще, цялата работа с тези „големи лихви“ всъщност е доста нереална и само се цели да намерят вложители, като последните в крайна сметка получават много малко. Така че хубаво си направете сметка дали си заслужава да откривате влог и не се залъгвайте от рекламите.

А сега идва и забавната част. Когато Алфа банк има нужда от пари, те ви търсят, за да ви поискат парите. Но когато имате нужда от пари, нещата не стоят по този начин. Баща ми беше посрещнат от любезни служители, разбира се. Даже повече от любезни. Внимание! Само за разглеждане на документите таксата е 20 лв! Документите се изпращат за разглеждане в София, поне така казаха. След няколко часа баща ми получи отказ без обяснение защо. Това е друг важен момент – не се дава обяснение защо отхвърлят молбата за кредит. Така че ако искате да разберете къде е проблемът, за да си оправите документите, не може

Това е скромният ни опит с Алфа банк. Съветвам Ви да го имате впредвид преди да отидете там. Поздрави

Не съм мързелива и не ме е страх. Може би мъничко съм уморена, но със сигурност не ми харесва това, което се случва около мен-много шум (вероятно) за нищо! А най- досадно е онова парадно мото-“Животът започва сега!“.

Завършвам гимназия след няколко месеца- ах,  колко хубаво! Да, ама не е така.

Очакват ме изпити и „онова” събитие наречено абитуриентски бал. Не се вълнувам, ама ни най-малко. Не, нямам намерение да правя бойкот, а просто да се забавлявам.

И все пак толкова шум за нищо… А след това!?

Започва уморителното и досадно ходене от град на град и от изпит на изпит. Някои ще кажат, че си струва. Че така осигуряваш бъдещето си. Че е необходимо усилие, за да знаеш, че ще живееш добре един ден. Така ли е наистина? В главата ми се върти само една мисъл-„Живота изтича докато си правим планове за това как да го живеем”.

Алтернативата е да зарежеш  всичко и да се …юрнеш по „живота”, както го наричат. И това е глупаво към този момент. Човек не трябва да е безотговорен към своето утре. Но защо „днес” трябва да е толкова трудно. Знам, че от днес и в продължение на години  ще преследвам мечти както  и няма да ми е лесно. Защо трябва да е толкова трудно да живееш добре и щастливо. Защо трябва да го постигаме след толкова много усилия, а понякога така и да не успяваме. Кой е виновен?- държавата, обществото или искаме от този живот прекалено много. Или някой ни е втълпил, че трябва да сме такива и ..онакива, да имаме това и… онова, за да сме щастливи. Страх ме е да не се окаже, че съм гонила години на ред нещо, което не си струва…

Живеем учейки години наред, живеем работейки почти до живот и отново пари, пари, пари…Не ми харесва този свят и правилата му. И все пак всеки избира и решава за себе си.

Изводът за мен е един: трябва да се радваме на малките нещо, които ни се случват днес и да внимаваме за какво мечтаем.