Category: Критика


Чаках го с нетърпение. Гледах го на 29 януари.

Тук ще разкажа съдържанието. Ако не сте го гледали и имате намерение да го гледате, не четене!

Историята е направо в стил на Шекспир – забранена любов между върколака Луциан и дъщерята на старейшина на вампирите Соня. Баща и, разбира се, не иска да позволи тази любов и не може да я приеме. Но, да се върнем в началото :)

Върколаците са роби на вампирите. Те не са като дивите вълци, потомци на Уилям. Тези могат да се трансформират. Вампирите живеят в тяхна  крепост и изнудват местните благородници за сребро. Върколаците нападат земите на благородниците, а вече се доближават и до стените на крепостта на вампирите. Тук е мястото да кажа, че самата крепост е доста малка и се губи усещането за епичност, за мащабност. Трябвало е да я направят по-голяма.

Луциан е любимеца на Виктор, но въпреки това си остава роб. Той има тайна връзка с дъщерята на старейшината – Соня. В началото на филма има една кратка любовна сцена. Връзката им е невъзможна, защото вампирите презират върколаците, за тях те са животни. Те се чувстват по-висши от тях. Една вечер Соня излиза на мисия, но я нападат и Луциан избягва от крепостта, за да и помогне и и спасява живота. Но къса оковите си. Това не се харесва на Виктор и той го наказва жестоко. Има и намерение да го убие. С помощта на друг вампир обаче той се измъква и освобождава много други върколаци.

Виктор разбира за връзката на дъщеря му с Луциан и побеснява. Той не тръгва на гони Луциан, защото знае, че вълкът ще се върне за дъщеря му. Луциан се връща и след кратка битка на двора го залавят със Соня. Те са осъдени на смърт. Луциан гледа как Соня умира, но после успява да избяга. Раняват го, но от стените на крепостта той повиква другите вълци (адски много на брой).

Огромен брой вълци нападат крепостта и избиват вампирите. Има кратка битка между Луциан и Виктор, в която побеждава Луциан. Но той не успява да убие Виктор, въпреки че го пронизва в главата. В края на филма се показва как Виктор е на кораб заедно със другите старейшини и още един вампир.

Това ли е всичко? Май да, не мога да повярвам, че е толкова малко. Филма предполага още едно продължение, защото сега се губи естествената връзка между част три и част едно. Засега върколаците са победители, а в първия филм са разбити.

Така, сега кратък коментар за качеството на филма. Ами, нищо особено, колкото и да ми е неприятно да го кажа. В този филм липсва нещо… Липсва драматизъм, липсва емоция, липсва отчаяние. Самата идея на вампирите да правят всички нови роби върколаци е обречена, защото един ден те ще се обърнат на бунт. Те са много повече, от филма останах с впечатление, че вампирите са малко. Нямаше момент, който да ме накара да почувствам някаква силна емоция. И битките не бяха изпълнени с отчаяние, беше ясно, че върколаците ще победят, защото са много повече.
Почти всички сцени са „през нощта“, но това е нормално, защото все пак вампирите не понасят слънчева светлина. Някои битки не са много ясни, но винаги е по-добре за режисьорите да снимат нощни сцени – борба на негри в тъмна нощ… Аз очаквах нещо по-мащабно, по-епично, но уви, ще чакам някой друг филм.

След икономическата криза, която усещаме през последните няколко месеца, тези дни ни удари и газова криза! Да ни е честит подаръкът за новата година!

Какви са фактите? Русия твърди, че Украйна и дължи милиони долари, Украйна отказва да ги плати (това са лихви за закъснели плащания). В резултат Русия спира доставките на природен газ за Украйно, НО голяма част от транзитът за Европа :( През последните дни подаването на газ съм Югоизточна Европа намаля. Защо? Русия твърди, че Украйна краде от газта за Европа и намалява подаването; Украйна твърди, че Русия почти е спряла газта. От всичко страдат най-много страните от Източна и Централна Европа. Нашата страна остана без газ, а също и съседките ни. Освен това подаването е намалено и към Австрия, Унгария, Чехия, дори и Германия.

Учудих се като прочетох какви са последствията за нашата страна. Ситуацията тук е следната: природният газ за България е спрян. Страната използва газохранилището в Чирен, което осигурява до 4,3 млн. кубически метра газ на ден, което е едва една трета от нормалното потребление на ден за това време на годината.

Едва днес разбрах колко много фабрики и потребители и обществени институции са зависими от газта. Повечето топлофикации използват синьото гориво, много големи предприятия също, да не говорим за училища, детски градини, болници и други. Кризата е сериозна, да. НО оставам с впечатление, че медиите създават излишни страх и напрежение у населението. Топлофикациите имат резерви от мазут за няколко дни, но Лукойл разполага с достатъчно резерви, за да ги снабдява. Доколкото разбрах, има мазут за един месец напред, което ми се струва достатъчно дълъг период за разрешаване на кризата. Друга алтернатива на природният газ е електрическата енергия и напълно нормално е от НЕК да очакват увеличаване на потреблението. Според някои има вероятност енергийната ни мрежа да се срине, тъй като не е проектирана за такова потребление. Държа да подчертая обаче, че това ще стане само ако всички топлофикации в цялата страна престанат да работят, т.е. поне след 1 месец, когато се надяваме кризата да е разрешена!

Една (мога да кажа нахална) журналистка на БТВ интервюираше Иван Айолов, директор на Електроенергийният системен оператор и няколко пъти го попита „Има ли опасност от режим на тока?“. Човекът няколко пъти каза, че едва след 1 месец може да се говори за режим, но журналистката очевидно искаше да чуе „Да, ще има режим на тока“. Малко преди това пък беше излъчен репортаж за завода за торове в Димитровград, който за малко не се взривил, взривът би бил като от малка атомна бомба… Абсолютно излишна паника за населението.

Първанов пък предложи да се пусне трети блок на АЕЦ. По принцип много хубаво предложение, но по-скоро неадекватно и ненужно в тази ситуация. Просто защото техническата част на едно такова пускане ще отнеме около месец, а трябва и време, за да може и Агенцията за ядрено регулиране да прегледа документацията. Това значи месец-два до пускането на някой от блоковете на АЕЦ, а до тогава кризата ще е приключила.

Разбира се, появиха се и хора, които се стремят да спечелят от кризата. Като за начало хлебопроизводителите. Още не са преминали на друго гориво, а вече говорят и за увеличение на цената, а мисля, че цената и сега е нереално висока. Вдигнаха се цените на горивата – поскъпнаха и повечето стоки. Е, сега цените на горивата паднаха – защо не паднаха и цените на стоките?

А защо съм толкова убеден, че кризата ще приключи скоро – не повече от месец. Просто защото никоя от страните няма интерес да спират доставките. Вярно, най-ощетени сме ние, третата страна в този конфлинк, но Русия вероятно губи милиарди, защото не продава стоката си. Украйна едва ли ще получи какво иска, а тя иска нереално ниска цена за природния газ.

Преди малко прочетох статията на Иво Сиромахов във вестник „24 часа“. Реших да дам малко информация на този човек за българското образование, защото явно той не е в тази система и не и знае кусурите. Тя, естествено, има много такива, но нещата не са така, както ги показва Иво Сиромахов.  Затова реших да му напиша имейл. Това е статията му.

Това е имейла, който му пратих (с минимални корекции):

Поздрави, г-н Сиромахов

Току-що загубих 5 минути да прочета Вашата статия. Не съжалявам много, от доста време не съм се смял на подобни простотии. Не знам защо, но майка ми беше много впечатлена от писанията Ви и ме накара да ги прочета. Съгласих се. След като я прочетох само една мисъл беше в главата ми: този човек е бил дрогиран, докато е писал тази статия. Сигурно и редакторите на „24 часа“ също са били дрогирани, за да я пуснат.
Чел съм всякакви глупави статии за образованието ни, но Вашата е просто върхът!

Да започнем по ред. Отначало звучи доста добре, като нормална статия, в която се критикуват реформите от последните години. После обаче започва да става пълна боза. Учебниците били задръстени от ненужна информация? Странно, да не би авторите сами да си избират какво да включат в учебниците си? Аз съм в системата от 12 години и доколкото знам, програмата по съответния предмет за съответния клас се прави от МОН. И наистина няма нищо лошо да има няколко учебници по даден предмет. В крайна сметка ние не купуваме 3-4 учебници, купуваме си само един. Тежестта по-скоро е върху учители, защото те избират по кой точно да се учи. Няма нищо лошо в правото на избор и конкуренцията.
Да продължим напред. Това, което се учи, няма да ни потрябва в живота. Сигурно повечето неща няма да ни потрябват в живота, но нека да учим по-малко и да излезем още по-неграмотни. не говорим за подлог и сказуемо в магазините и кръчмите, но нека да не знаем кое е подлог и кога да използваме пълен и кратък член. То сега повечето не знаят, а какво остава ако въобще не става дума за такива неща. В интерес на истината, в някои части на статията Вие звучите доста неграмотно, но за това след малко.
Дали е непрестижно да си отличник? Не, не мисля така. Вярно, че повечето ученици нямат желание да учат, но толкова по-зле за тях. Сега, когато сме в ЕС, дори е много престижно да си отличник, защото за нас са отворени вратите към Европа и можем да заминем да учим там. А тази манекенка ще работи „професията си“ до около 23-годишна възраст и после какво ще прави? Може би трябва да се опитате да напишете статия за такива, озаглавена „Бивши фотомодели, за които всеки мисли, че са умрели“.
Идеите как училището да стане по-практично са жалък опит да бъдат забавни. Не знам кой уважаващ себе си човек може да пише такива глупости. А, сещам се. Някой, който пише такива за шоу, чийто рейтинг постоянно спада и се опитва да привлече малко внимание. Ами, пожелавам ви успех. Точно тези, за които казвате, че излизат от системата глупави и непрактични, са вашите фенове. Със сигурност не са интелигентните и отличниците.

За математиката: освен задачи за тръби решавахме задачи и за работници, които вършат определена работа за определено време. Какви да решаваме?  Изпускате нещо съществено: в училище не изучаваме подробно всяка ситуация от живота. Освен това учим да решаваме определени типове задачи. Нещо друго съществено: в гимназията се учи олихвяване. Така че повечето ученици би следвало да могат сами да изчислят кой жилищен кредит ще е най-изгоден за тях. И да смятаме цената на Бербо е много практично, нали? Това и на нас ще ни донесе печалба. А дали не се учи в училище? Умножение се учи във втори клас, да не би да нямате завършен втори клас, г-н Сиромахов?
За химията: да не би да не използвате полиетиленови торбички? Или пък да пиете бира само от стъклени бутилки? Химията е всичко, химията е навсякъде. А кое е допинг и кое не е може да се прочете в интернет, но не можем да говорим за сложните формули на допингите без да знаем основите. Може да ви звучи старомодно, но си е така.
За литературата: да учим Хари Потър и Властелинът на Пръстените? What the fuck? Доколкото знам, в Англия и САЩ не учат Хари Потър. Защо трябва да го учим ние? Роулинг не е българка. Нито е класика, макар и в момента да е много популярна. Има много по-добри автори от нея. А проблемите на чорбаджийското мислене са част от нашето минало, част от България, част от нас. Ако не познаваме миналото си, то какво бъдеще имаме?
За биологията: вие май не сте посещавали тези часове, г-н Сиромахов? Митохондриите не са същества, те са органели на клетката. Това, което сте написали, звучи много глупаво в ушите на всеки средноинтелигентен човек. Няма да коментирам за кокошките и циците, само се чудя как от „24 часа“ са оставили статията така…

Нека час по-скоро да започне реформа в образованието! Вие решихте проблема!

В тази статия се опитвате да иронизирате българското образование и реформите в него, но бих казъл напълно безуспешно. Това е един жалък опит да звучите забавно, сарказъм на много ниско ниво.

Време е да се чуе отново и моя глас в този блог.  И тъй като блоговете са именно за това, човек да излага своите възгледи за света и впечатления от ежедневието, ще споделя мнението си за едно ново българско фентази- „Хрониките на Ралмия“.

В момента, в който разбрах, че на пазара се е появила книга в този жанр, и то написана от български автор бях възхитена и очарована. Но не за дълго.

Пресилено е да кажа  „Прочетох книгата“. С удовлоствие щях да го направя, но скоро след началото бях потресена и я прехвърлих до края, така както се гледа тъп, американски horror – единствено за да разбереш колко по-гадно може да стане и дали случайно някъде няма да се появи някакъв смисъл.

Достоен за уважение е факта, че един млад човек се е захванал с писането на книга. Възхищавам се на автора. Защото книга може да напише само човек, който е прочел много книги и те са запалили огъня на творческото въображението в него.

Но… ще гокажа направо. Тази книга е Франкенщайн. Нелепо съчетание от множество доказали се фентъзита. В нея няма нищо ново. Като започнем от самото заглавие. „Хрониките на Ралмия“ напомнящо дори и на непросветените за „Хрониките на Нарния“. А самият Алекс е копие на Хари Потър. Дори и на пръв прочит откриваме добре познати образи и ситуации.

Разбирам автора. Навярно живота му е  неразривно обвързан с фентъзито. Навярно от малък живее в този свят. Логично е в един момент да се зароди желание за създаване. Да вкусиш от тръпките които са изпитвали Дж. К. Роулинг, Толкин, Паолини…. Но да си писател не е работа за всеки още повече когато съзнанието е обладано от чужди трудове.

Навярно много хора не биха били съгласни с мен. Знам, че А. Драганов има много почитатели в Цитаделата. Настина е вълнуващо да прочетеш нещо написано от българин, от твой приятел и познат. Но сред тези почитатели има много, които са способни на повече. Във форума се публикуват настина добри разкази, които завладяват със сюжета и стила. Нещо което липсва при „Хрониките на Ралмия“.

Като извод бих казала „Едно е да четеш и да се възхищаваш – друго е да създаваш.“

И все пак няма нищо по-хубаво от това да пишеш и подкрепа трябва да получи всеки, който го прави. Проблемът е там, че не на всеки му се отдава.