Category: Denmark


Влакове от Копенхаген

DSB

Идва времето, когато новите студенти пристигат тук. По-голямата част летят то Копенхаген и след това пътуват с влак до вътрешността на страната (Aalborg, Horsens, Herning, Aarhus). На летището (Кеструп) в Копенханген има спика, откъдето минават повечето влакове. Има различни варианти: директен влак от летището до Орхус, например. Или от летището до Koebenhavn H = Koebenhavns Hovedbanegaard = Централна гара Копенхаген и оттам до Орхус. Ако не сте добре ориентирани, съветвам ви да не избирате варианта със смяната на влакове. Не целият влак е за Орхус/Хорсенс/етц, отделни вагони са. На пероните има екрани, където пише кой вагон за къде е и вагоните спират пред съответните екрани (съжалявам, че обяснявам като за 5-годишни). Гледайте да не се качите на влака за Malm? (Швеция) – на някои май им се е случвало… :D

Сайтът на датската ж.п. компания е http://www.dsb.dk/, откъдето можете да си купите билети предварително и да си ги принтирате. Сайтът е на датски, но не е чак толкова сложно да се оправите. Fra - From. Til - To. Afgang - departure. Ankomst - arrival. Enkelt- single. Voksne - adults. Pladsreservation - (surprise, surprise) seat reservation! Fortsaet - continue

Ако ви трябва влак от летището до Орхус, напишете от Koebenhavns Lufthavn, Kastrup st до Aarhus H, изберете дата и час и готово. Съветвам ви и да си запазите място. Вагоните имат различни зони – standard, standard stillezone (тиха зона), standard familiezone (семейна зона).

Разбира се, винаги може да си вземете и билети от касите на летището :)

DSB Orange

Toва са билети с намаление. Цената със запазено място от Копенхаген до Орхус е 364 крони. Orange билетите са с различна цена, от 139 до 219, 239… Зависи от часа и натовареността. Проблемът с тези билети е, че са non-refundable и важат само за определен влак. С нормалните билети не е така – там запазеното място се купува отделно.

Ето го моите билети от пристигането ми в Дания:

Тази публикация може да ви накара да мислите, че на мен не ми харесва тук, че Дания е едно ужасно място и не препоръчвам на никого да идва тук. Не е така. На мен ми харесва тук, нямам проблеми с общуването с датчани и с това, че те са по-различни от нас и се наслаждавам на престоя си. Проблемът е в това, че много посреднически агенции се стремят да покажат Дания по-добра, отколкото всъщност е. Искат да привлекат повече студенти и да получат повече бонуси, съответно. Това е напълно разбираемо, но аз искам да ви кажа и за тъмната страна на Дания, защото е добре да знаете колкото се може повече за мястото, където искате да отидете. Затова този пост не е толкова анти-Дания, колкото анти-компании-посредници

Просто написах „обучение в Дания“ в Google и първият сайт, на който попаднах, е http://www.skylines-bg.com: Защо да изберем обучение в Дания? Ето какво ни казват от Skylines:

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИ ДИПЛОМИ И КВАЛИФИКАЦИИ
Дания предоставя неограничени възможности за обучение на студентите от България. Висшите учебни заведения в страната са с интернационална насоченост и предлагат широк спектър от учебни програми и индивидуални образователни курсове. Това означава, че можете да получите международно призната диплома или квалификация в научната област, която сте си избрали.
Тези от вас, които вече са студенти в България имат възможността да продължат образованието си в датски университет, като прехвърлят натрупаните до момента кредити. Това става посредством международната система за трансфер на академични кредити, която осигурява свободно придвижване на студенти в международния сектор на висшето образование. Много от учебните заведения работят съвместно с бизнес корпорации и изследоветелски центрове, което допринася за създаването на обогатяваща и съобразена със съвременните изисквания учебна среда.

- ОК

ДЪЛГОГОДИШНА АКАДЕМИЧНА ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ
Датската образователна система има дългогодишна академична традиция, и се характеризира с динамичен стил на преподаване и отлични научни постижения. Наред с посещаването на лекции, от студентите се изисква да работят в екип по проекти и активно да допринасят към учебните дискусии. Набляга се на развиването на редица индивидуални умения като комуникативност, аналитично и критическо мислене, умения за работа в екип и творчески способности.

- ОК

АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Обучението в международните образователни програми в Дания е на ангийски език и по-голямата част от населението на страната говори английски. Това значитено улеснява учебния процес, всекидневното общуване и създаването на богати социални контакти.

Вярно е, че обучението е на английски и че почти всички говорят английски, но не го правят за удоволствие! Ако имате нужда от помощ и питате някого на улицата, винаги ще ви помогнат. Но ако я карате само на английски, контактите ви с датчани ще са по-трудни. Това, че всички могат да говорят английски не улеснява чак толкова всекидневното ви общуване, защото все пак тук официалният език е датски. А богатите социални контакти са още по-далеч :D То и да говориш датски пак може да нямаш чак толкова много контакти. По принцип за датчаните са достатъчни няколко близки приятели и семейство. Имат тесен кръг от близки хора. Иначе обичат да общуват с всякакви хора, но се сприятеляват по-трудно от нас. Просто разбирането им за приятелство е по-различно.

БИБЛИОТЕКИ И ИНФОРМАЦИОННА ТЕХНИКА
Библиотеките, компютърните зали и лабораториите във висшите учебни институти са на отлично ниво и студентите обикновено имат безплатен достъп до тези средства.

- ОК

СЕМЕСТРИ И ВАКАНЦИИ
Учебните семестрите са два на година: от септември до януари и от февруари до юни. Ваканциите между тях и почивките за празниците дават възможност за пътувания в Дания и Европа, за прибиране до България или за повече работни часове.

- ОК (ако има пари – ще се пътува. Ако не – по цял ден в стаята :D )

БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА СТУДЕНТИ ОТ ЕС
Висшето образование в Дания е базплатно за студенти от станите членки на Европейския съюз, което е валидно и за всички студенти от България от началото на 2007г. В повечето други европейски държави университетите имат годишни такси за обучение, които варират от 9 000 до 12 500 евро на година. В Дания такива такси за студенти от ЕС няма, и единствените разходи са за настаняване и издръжка.

- OK със забележка: „единствените“ разходи за настаняване и издръжка :D

НАСТАНЯВАНЕ
Най-общо въможностите за настаняване са три:
Студентски общежития към учебното заведение (?240 – ?400 на месец)
Стая под наем в частен дом (?200 – ?500 на месец)
Апартамент под наем самостоятелно или със съквартиранти (цените варират)
Месечните разноски за храна, транспорт, учебни материали, развлечение и облекло възлизат на около ? 600.

- Не е ОК. Това е доста обобщена информация. Не всички университети имат собствени общежития. Тези в Орхус например нямат! Тук има организация, която управлява общежитията. Цените са много различни в зависимост от мястото и условията. Но интервал от 1900 до 2600 крони за общежитие е нормален. За стая или апартамент под наем е долу-горе същото, може би малко по-скъпо. За 2000 крони в Орхус може да наемете МНОГО малка стая. Има го и този момент, че повечето датчани не обичат да дават стаи на чужденци (поне не на студенти). Останалите разноски зависят от отделния човек. Има хора, които могат да карат с 200 лв на месец – само храна и никакви забавления.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА
Повечето студенти в Дания имат работа като допълнителен източник на доходи. Студентите от ЕС автоматично получават право на работа, и не се нуждаят от специално раздешително като тези от други държави. На студентите се разрешава да работят до 15 часа на седмица по време на семестъра и до 37 часа през ваканциите. Минималното заплащане е ?13 на час, а данъкът е в размер на 8%.

- Не е ОК. Правото на работа е доста по-различно от реална работа. Работа не се намира лесно. Има го органичението от 15 часа седмично, но повечето ми познати не го спазват. За до 37 часа през ваканциите не съм чувал. Тридесет и седем часа е нормалната им работна седмица, но никой не те спира да работиш повече. Минимално заплащане НЯМА. Данъкът е в размер на 8% до определена сума, след това скача на около 40%.

СИГУРНОСТ И КОМФОРТ
Дания е сигурна и безопасна държава с ниско ниво на престъпност, отлична здравна система и чиста околна среда, с чудесна атмосфера за обучение и отдих.

- Не е ОК. Определено Дания е по-сигурна и безопасна държава от България (и Литва, Латвия, Естония и другите в Източна Европа), но все пак всичко зависи къде живееш. Питайте тези в арабските квартали колко е тихо, спокойно и безопасно и колко малко се краде… Чиста околна среда – да. Здравна система: за щастие не ми се е налагало да ходя на лекар тук, само на зъболекар (скъпооо). Кабинетите им са модерни и обслужването е добро. Лекарите обаче много трудно изписват антибиотик. Ако е настинка или нещо такова в повечето случаи ти казват, че само ще ти мине след няколко дни. Чудесна атмосфера за отдих – да. Въпросът е дали искате място за отдих или място, изпълнено с живот.

Въпроси за Дания

Здравейте!

Първо искам да се извиня, че не намирам време да пиша. Просто съм затрупан с ангажименти. Мисля все пак да напиша нещо през уикенда.

С наближаването на времето за кандидатстване в чужбина вече се появяват и кандидат-студенти, които търсят информация за Дания, за образованието тук, за възможностите за развитие. Това е много хубаво, миналата година аз също тормозих доста студенти, с които вече имам честта и да се познавам лично! Аз също съм готов да помогна на всеки, които търси информация. Но не мога да бъда полезен на всеки, който е решил да кандидатства в Дания. Мога да дам информация най-вече на тези, които искат да дойдат в Орхус. За другите градове просто нямам информация, тъй като нямам време да поддържам връзка с българите там. Уча в Aarhus School Of Business, специалност BscB  (Economics and Business Administration)  и мога да съм най-полезен на тези, които искат да учат същото. Нямам почти никаква информация дори и за другата специалност – MMC – в същия университет.

Конкретно за намирането на работа: предполагам, че това вълнува най-много всички. В Орхус работа почти не може да се намери. Когато аз питах миналата година ми казваха „Трудно, но не невъзможно“. Сега аз мога да кажа „На границата с невъзможното“. Някои хора успяха да си намерят работа, но като цяло работните места са по-малко от преди. Особено и като се има впредвид, че не говорите датски. Има адски много студенти. Някои вече си тръгнаха, защото парите им свършиха (и то не само българи). Ако си мислите да дойдете тук, да работите и сами да се издържате – може би ще ви разочаровам, но това е почти невъзможно. Аз работя от 1 седмица, по 9 часа седмично. Парите, които ще получавам, стигат да си покрия част от разходите, но не всички. Затова казвам: не мислете да идвате тук, ако нямате пари сами да се издържате. Можете да загубите много.

Вероятно много хора идват тук и с идеята да завършат тук и след това да останат да работят тук. Това си е лично решение на всеки човек, но ви съветвам добре да мислите, преди да тръгвате с тази идея. Тук има адски много емигранти, които създават много проблеми и датчаните не гледат с добро око на това. Освен това има адски много международни студенти и за да ви вземат на истинска работа, трябва да сте доста добър и да се преборите с голяма конкуренция. А и по принцип работодателите биха предпочели датчанин пред чужденец (и няма нищо чудно в това, и в България е така. Който не може да го види има сериозен проблем…). И още една пречка: датския език. Това е доста интересен език. С удоволствие бих изучавал историята му и как се е превърнал в това ужасно нещо, което е днес!…

Един последен съвет: използвайте интернет и научете поне малко за тази държава, за езика, хората и културата им, преди да решите, че искате да дойдете тук. Повечето хора знаят само руса коса, сини очи и високи заплати. Дания далеч не е това.

ASB Introduction week 2009

Продължавам с първата седмица в Орхус и Aarhus School Of Business.

Учебната година за първокурсници започва с Introduction week на 24 август. Тя се организира от Studenterlauget (Студентския съюз) и на откриването ни казаха, че организаторите са и посветили 8 месеца. Идеята на тази седмица е да се опознаем с колегите си и да се забавляваме. Разпределиха ни по специалности и класове. Всеки клас си има няколко инструктора, които ни забавляваха и въвеждаха в нормите и организацията на университета. През повечето време ни забавляваха и си личеше, че тези хора дават всичко от себе си, за да ни е весело на нас и затова заслужават много добро отношение от наша страна, а също и уважението ни.

В началото трябваше да се представим: кой от къде е, възраст, relationship status. След края на основната програма отидохме в градината да пием по бира. Както вече казах, нямам високи очаквания към датчаните. Като отидохме в градината на университета, няколко чужденци седнахме при датчаните, те отидоха да си вземат бира и след това седнаха на друга маса. Без повече коментар за това! След бирата в градината трябваше да ходим в бирария Heidi’s, където да продължи купона. Аз реших преди това да отида да си извадя карта за автобусите – 340 крони за 2 зони. Но закъснях и като се върнах, моят клас вече беше тръгнал. За щастие има много първокурсници и попаднах на друг клас и помолих техните инструктори да ми кажат как да стигна до бара. Едната от инструкторките не само ми каза как да стигна до бара, но дори остави нейния клас и вървя 30 минути с мен, за да ме заведе до бара! Това се каза услужливост!

В бара беше много готино! Настина ми хареса. Бяхме предплатили 100 крони и имахме безплатна бира от 18 до 19 часа. Успях да изпия четири J Музиката беше хубава, не беше някакъв комерс или хаус, а някакви поносими поп парчета. Всички се забавляваха много. След това отидохме в бара на университета – Klubben, където купонът продължи. Аз обаче не се задържах много там.

Във вторник нямаше купон. В сряда обаче беше супер! Имаше Western Party в ботаническата градина на Орхус, която е на няколко минути от университета. Различните класове бяха облечени по различен начин. Например ние (BscB 34+35) бяхме текили, другите от BscB бяха гробари, имаше мексиканци, прасета, командоси, свещеници и какви ли още не. Всички първокурсници бяха там и беше супер купон! Над 1000 души! Крещяхме ”Who are we? BscB! Who are we? BscB” и нещо на датски, което така и не разбрах какво значи. Пяхме и ”The BscB song”:

Everybody in the class
raise your fingers to the glass
BscB is going it right
and we do it every night
Get me beer and get it quick
We don’t stop till we get sick
Everybody knows we’re cool
And we’re gonna rule the school!

За съжаление останахме там малко повече от 2 часа. След това отново отидохме в Klubben, но нещата се развиха така, че можах да остана не повече от час.

В четвъртък сутринта Malene, едната от инструкторките ни, нямаше глас след купона предната вечер. Вечерта също имаше голям хаус купон в аулата на университета. Тъй като не харесвам хаус, не стоях там. Бях в градината, където също се вихреше друг купон. Там бяха повечето датчани от класа ми и с тях ми беше по-весело, отколкото на хаус партито. Предпочитам да крещя, да скачам и да казвам ”Скьоооооль”.

В понеделник, в началото на intro week-a ни казаха, че това ще е седмица, която никога няма да забравим. Че това е най-готината introduction week в Дания. Организаторите наистина бяха положили много усилия, за да я направят такава!

Пристигането в Дания

В Дания съм вече 10 дни и искам да споделя наблюденията си с вас J Разделям публикацията на  няколко части, като ще започна с пристигането ми в Орхус.

Пристигнах на летището в Копенхаген на 22 август, събота, следобед. До летището има и ж.п. гара, откъдето тръгнахме с влак за Орхус. Датските влакове са страхотни (и скъпи: Копенхаген – Орхус е 325 крони + още 30 крони за запазено място във влака). Пътувахме във втора класа и тя е по-хубава и от най-хубавата първа класа в българските влакове (няма място за сравнение :D ). Датските влакове са поддържани, чисти, тихи. Самите датчани също са тихи, дори във влака окуражават пътниците ако искат да говорят, да отидат в горната част на вагона (??). Вагоните имат табла, на които показват коя е следващата спирка и в колко часа трябва да пристигне влакът. Освен това влаковете са точни. И нещо страхотно: имат и безжичен интернет! Но за съжаление е платен, или поне беше във влака, в който пътувахме. Вагоните имат и контакти, където човек може да си включи лаптопа или телефона. Разстоянието между Копенхаген и Орхус е около 300 км и минахме през почти половината Дания :D Зелено, зелено и пак зелено. Малки спретнати къщи, подредени градчета. Сега като го пиша ми звучи красиво, като го гледах не се впечатлих чак толкова. На някои гари видях вагони като тези на БДЖ :D Но си личи, че не се използват от години… Ние пътувахме събота вечерта, а тук събота вечер е вечер за купони и това се усещаше. Във влака имаше хора с каси бира. Видях и един датчанин, който беше супер пиян. Беше заспал седейки, очилата му паднаха и се счупиха, след това си изтърва бирата на земята и тя се разля, а той въобще не усети. На околните също не им направи впечатление: до него беше една възрастна жена, която само се обърна да го погледне и толкова. Явно тук това е нещо нормално. На мен ми се стори жалка гледка.

Влакът пристигна в 21:10 – по разписание. Пътувах с доста българи, някои от които за втора година в Орхус. Те ми помогнаха да стигна до общежитието, където останах временно. Но преди това… Като пристигнахме бях гладен. Оказа се, че в Дания има само една верига денонощни магазини, които са супер скъпи. Веригата се казва Seven Eleven. Oт там си купих хляб за 24 крони и наденичка за 20 крони… След това с автобус до Брабранд – кварталът, в който живея. Автобусният билет струва 18 крони. Автобусите са нови, съобщава се коя е следващата спирка, а освен това има и табла, на които я изписват.

И така, събота вечерта пристигнах в Skjoldhoj kollegiet, където останах 10 дни :)

Здравейте, читатели!

Искам да се извиня, че изоставих блога през лятото. Ако кажа, че съм бил прекалено зает, ще излъжа. Истината е, че имах свободно време, но не ми се пишеше. Занимавах се или с активно безделие, или умът ми беше зает с мисли за живота и бъдещето ми. Минава 3:30 сутринта на 22 август и след по-малко от 10 часа излитам за Копенхаген. Ще уча в Дания… В тази публикация ще ви разкажа за това как взех решение да уча там и за развитието на чувствата ми относно заминаването.

Историята на това решение е дълга. Още като по-малък исках да замина някъде в чужбина и да изоставя тази скапана държава (и подчертавам държава, а не страна!). Доколкото си спомням, най-много исках да замина за САЩ, където всичко е розово. Разбира се, това бяха представите на едно 10-годишно дете, породени от многото американски филми, които гледаше…
Докато бях в гимназията през главата ми минаха различни идеи какво смятам да уча, след като завърша. Винаги съм обичал компютрите и отначало мислех да стана програмист или графичен дизайнер. След това се замислих и над факта, че съм добър по химия, и мислех да уча фармация (макар че не обичам биология :D ). По някое време в 11 клас започнах да се ровя из интернет и да чета информация за обучение в чужбина. Отначало просто четях информативно, после стана по-сериозно и някъде тогава реших, че искам да уча навън.  Това не беше окончателно решение, разбира се. Взех го лесно, все едно беше като да решиш дали да си облечеш риза или тениска, когато излизаш. А всъщност дори не съм напускал България. Отново бях обзет от някаква магия и някакви фалшиви идеи за света извън България. Избрах Дания, заради добрите възможности, които предлага. Страната просто има политика да привлича чужди студенти. От финансова гледна точна е по-добре от Англия, защото не искам да изплащам един голям кредит, след като завърша. В Англия може би щеше да ми е по-лесно да намеря работа, защото говоря само английски, но пък в Дания смятам да започна курс по датски скоро след като пристигна. Колкото повече езици, толкова по-добре! В Дания образованието е безплатно! Разбира се, това звучи много хубаво, ако не беше високият стандарт на живот, който е убийствен в сравнение с българския. Според проучвания хората в Дания са най-щастливи на планетата, но доколкото знам, в почти всички случаи това не важи за емигрантите…
Магията продължи повече от година. През тази година учих усилено по английски език, взех IELTS – имам 7.5, както вече писах. Дойде и момента да реша какво точно ще уча в Дания. Отначало си мислех за мултимедиен дизайн и комуникации, но едно изложение във Варна съвсем случайно ми промени решението. Реших да уча бизнес администрация в Handelsh?jskolen (дори вече се научих да го казвам на датски!) в Орхус – на английски Aarhus School Of Business. Подадох си документите в началото на март, резултатите ми излязоха едва в края на юли – приеха ме! И ето, сега заминавам. Когато публикувам това, сигурно вече ще съм в Орхус :)
Но… Магията започна да отслабва с наближаването на лятото. Аз постоянно се ровя в мрежата и започнах да чета и за тъмната страна на Дания, а именно датчаните. Не им се носи добра слава. Всички са чували, че са студени хора, но според повечето хора са прекалено студени! Учтиви, усмихнати, но не са искрени и не те допускат до себе си. Не обичат и чужденци, имат предразсъдъци. И не искат държавата им да стане като Холандия :D И тъй като магията отслабна, аз не тръгвам с високи очаквания. По-добре е да си песимист, защото не очакваш да ти се случи нещо хубаво и ако то се случи, можеш да се радваш много повече. Ако си оптимист, очакванията ти често няма да се оправдават и ще си разочарован :D
През май и юни се случиха някои неща в личния ми живот, които ме накараха да се замисля дали наистина искам да замина. Показаха ми, че и тук има хубави неща. После дойде и лятото. Беше едно наистина хубаво лято, много разнообразно, срещнах много и различни хора, намерих нови приятели. В края на юли, когато чаках резултатите, вече не бях сигурен дали искам да замина. Тук започна да ми харесва. Дори София ми хареса през лятото (но знам, че през зимата пак ще стане ужасно :D ). Кандидатствах и в СУ – скандинавистика, компютърна химия, инженерна химия. За последните две с оценка от матурата по химия и там ме приеха. Не ме приеха обаче за скандинавистика. Балът тази година е адски висок. На изпита по английски аз имам 5.32 и може да се каже, че съм доволен от оценката си, но това не е достатъчно. В края на юли си мислех: ако ме приемат в Дания – добре, ако не и трябва да отида в София – пак е добре, защото ще съм с приятели и пак щях да съм много щастлив. Може би дори щях да съм по-щастлив в София, отколкото в Дания, защото щях да имам по-малко притеснения и грижи. Щеше да ми е кофти само заради факта, че не са ме приели навън, но щях и да се радвам, че оставам. Не ме разбирайте грешно , аз се радвам и че заминавам. Но се радвам по различен начин. А и никой не ме кара на сила, родителите ми дори биха били много щастливи, ако оставах тук. Радвам се, че ме приеха (заминаването в чужбина е, така да се каже, първото ми желание) в тази специалност и в този университет, в който исках, но не се радвам, че трябва да замина. Но ако трябваше да направя избор в края на 12 клас, нямаше да избера това. И все пак заминавам, защото знам, че това е по-доброто за мен. Слушам ума си, а не следвам сърцето си (колко поетично!). Сега имам шанс да замина и не трябва да го изпускам. Не знам дали след 3-4-5 години отново ще имам тази възможност, затова реших да се възползвам от нея сега. Надявам се това да е правилното решение.

А и в крайна сметка, винаги мога да се върна у дома :)

Искам да поздравя всички, които прочетат цялата публикация :D

Powered by WordPress | Theme: Motion by 85ideas.