Няма нищо по-нормално от това да се родиш и обкръжението да ти да определи в какво ще вярваш, какви ценности ще носиш, какво ще търсиш и целиш в живота. Има стотици религии, вярвания, култове и няма нищо по нормално от това едно да от тях да бъде това, което ти ще следваш. Няма значение дали ще следиш всекидневно хороскопа си и хората за теб ще се представят чрез зодиите си, или денят ти ще започва с упражнения за дишане и няма да консумираш месо, или ще завършваш деня си с молитва за благодарност към един или друг бог. Винаги трябва да има нещо, което да те води.

Аз съм християнка, кръстена съм… и до тук свършва моята религиозна биография, ако мога да я нарека така. Чела съм детска библия с картинки, гледала съм предавания на религиозна тематика по Дискавъри, но нищо повече. Празнувам празници които са… религиозни, но всички ние знаем, че корените им са езически…

Как можем да кажем, че сме християни след като имаме бегли впечатления от християнският морал, не знаем нищо за религията… А и от къде бихме могли да знаем за нея след като родителите ни са израснали в комунистическа България, а ние израснахме в хаоса на демокрацията. Къде е мястото на религията без значение коя точно е тя? В какво вярваме, кое ни поставя границата между добро и зло, кое ни дава напътствия за това как да живеем… Зададох си тези въпроси и дълго не можех да им отговоря. В един момент се изненадах, че знам кое е добро и кое зло, а в следващият се запитах от къде го знам и дали моите представи за него са правилни, дали са като на останалите? Кой е калъпът, който ни е оформил като хора с еднакво мислене, с еднакви възгледи за живота?  Калъпът го няма. И това не е свобода, това не е индивидуалност, това е хаос. Всеки се нуждае от пример, стереотип, база за сравнени. А ние, моето поколение, го нямаме. Дори и по време на комунизма родителите ни са били възпитаване в определен морал, имали са ясна представа за добро и лошо, знаели са какво трябва да постигнат в този живот, кое е ценното. И тук не говорим за това колко правилни са били тези опорни точки, а факта, че ги е имало. Днес, ние нямаме опорни точки, а само паянтови заместители, толкова качествени колкото е храната ни, дрехите, китайските стоки в които сме потънали и живота ни като цяло.

В ценностната ни система се гонят несигурни представи за Господ,  образи от филми и книги, уроците на улицата и също толкова обърканите съвети на родителите ни. Този микс е различен във всяка глава и как хора толкова различни в същността си могат да работят заедно и да успяват като общество. Не могат.

Чувствам се като на пазар. След двадесет години разбирам, че ми трябва религия, вярване, култ начин на живот. Защото моите родители, моите приятели, моето общество нямат такива.А по света има толкова много. Може би ще ми трябват още двадесет години за да ги проуча, опозная, избера своето. И тогава дано да ми остане време да живея намерила опорна точка, път и цел.

« »