Египтяните свалят президента си, либийците организират „Ден на гнева”, гърците затварят границите, украинките скандират голи от кръста нагоре, турците въстават срещу сюжет на… сериал. Всички тези хора не се страхуват да излязат на улицата и да изразят мнението си. В България създаваме …фейсбук група и забравяме за нея в момента, в който”приемем поканата” и видим за какво става въпрос.  След това отваряме фермата и сеем.  Когато седнем на маса между темата за обяда, времето и покачилата се цена не нещо говорим пак за сеенето и колко го мразим и все пак го правим. И нито дума за египтяните, либийците, гърците, украинците и турците… А дори и не помисляме, че и ние може да последваме примера им. Не само ние имаме проблеми. Но колко по лесно е да хленчиш и да чаках отколкото да излезеш от кафенето.

Незнайно защо, в съзнанието ми се е загнездил един романтичен образ на студента. Вероятно като по-малка съм попаднала на някой филм разказваш за Втората световна или инвазията на комунизма, където групи от млади хора организират събрания, изписват слогани, скандират и дори се бият с органите на властта. Сегашният „цвят” на младото поколение мисли как да си набави допълнителни доходи, как ще си плати телефона и в коя дискотека има студентско намаление. Политиката е нещо което рядко го вълнува- тя е мътна, дори гнусна и най-важното безнадеждна. Реалността се простира до края на квартирата и съседната маса в заведението. След това изчезва и се появява далече в хоризонта-мътно розова, обхващаща силуета на някой западен мегаполис.

А „улицата” е единствено и само място, по което се придвижващ … колко просто и ясно. А и тя не е подходяща за нищо друго, дори и за самото ходене.

Не че нямаме мнение за това… или онова. Напротив. Но защо никой не разбира, че е така?

И все пак колко е хубаво да си овца…

« »