Neverland

В Дания съм вече 10 дни и искам да споделя наблюденията си с вас J Разделям публикацията на  няколко части, като ще започна с пристигането ми в Орхус.

Пристигнах на летището в Копенхаген на 22 август, събота, следобед. До летището има и ж.п. гара, откъдето тръгнахме с влак за Орхус. Датските влакове са страхотни (и скъпи: Копенхаген – Орхус е 325 крони + още 30 крони за запазено място във влака). Пътувахме във втора класа и тя е по-хубава и от най-хубавата първа класа в българските влакове (няма място за сравнение ). Датските влакове са поддържани, чисти, тихи. Самите датчани също са тихи, дори във влака окуражават пътниците ако искат да говорят, да отидат в горната част на вагона (??). Вагоните имат табла, на които показват коя е следващата спирка и в колко часа трябва да пристигне влакът. Освен това влаковете са точни. И нещо страхотно: имат и безжичен интернет! Но за съжаление е платен, или поне беше във влака, в който пътувахме. Вагоните имат и контакти, където човек може да си включи лаптопа или телефона. Разстоянието между Копенхаген и Орхус е около 300 км и минахме през почти половината Дания Зелено, зелено и пак зелено. Малки спретнати къщи, подредени градчета. Сега като го пиша ми звучи красиво, като го гледах не се впечатлих чак толкова. На някои гари видях вагони като тези на БДЖ Но си личи, че не се използват от години… Ние пътувахме събота вечерта, а тук събота вечер е вечер за купони и това се усещаше. Във влака имаше хора с каси бира. Видях и един датчанин, който беше супер пиян. Беше заспал седейки, очилата му паднаха и се счупиха, след това си изтърва бирата на земята и тя се разля, а той въобще не усети. На околните също не им направи впечатление: до него беше една възрастна жена, която само се обърна да го погледне и толкова. Явно тук това е нещо нормално. На мен ми се стори жалка гледка.

Влакът пристигна в 21:10 – по разписание. Пътувах с доста българи, някои от които за втора година в Орхус. Те ми помогнаха да стигна до общежитието, където останах временно. Но преди това… Като пристигнахме бях гладен. Оказа се, че в Дания има само една верига денонощни магазини, които са супер скъпи. Веригата се казва Seven Eleven. Oт там си купих хляб за 24 крони и наденичка за 20 крони… След това с автобус до Брабранд – кварталът, в който живея. Автобусният билет струва 18 крони. Автобусите са нови, съобщава се коя е следващата спирка, а освен това има и табла, на които я изписват.

И така, събота вечерта пристигнах в Skjoldhoj kollegiet, където останах 10 дни