За мен и всички в моята зала темата беше повече от изненадваща. Беше направо шокираща! Но след като прочетох откъса няколко пъти се успокоих. Трябва да призная следното: подготвях се за ВСИЧКИ други автори, но за Алеко Константинов не прочетох абсолютно нищо. Имах намерение да прочета анализ на “Бай Ганьо”, но не ми остана време. Въобще и не съм очаквал, че ще се падне нещо от Щастливеца. Но дори и да се бях подготвял, никога нямаше да седна да чета за “Разни хора, разни идеали”. Вярно, темата не е трудна, но шокът от нея беше голям. Тези фейлетони са винаги актуални за българската действителност, не само сега, а през последните 120 години! Аз много исках да се падне нещо на Ботев, тъй като е любимият ми автор. Тук ще направя едно политическо отклонение: исках Ботев, но не съм очаквал да се падне нещо от него. Стихотворенията му са свързани с борбата за освобождение и робството, а все пак не трябва да разсърдим турската общност, като се има впредвид, че са във властта. Да ме извинят турците, нямам нищо против тях, даже едно от най-добрите ми приятели са турци. Но как би от МОН биха ни (им) дали да анализираме/т следното:

Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.

…

Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.

(Иван Вазов, “Кочо”)

или

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

(Христо Ботев, “На прощаване”)

Няма как да стане, нали?

След първоначалната паника се успокоих и реших, че ще пиша. Все пак четири години съм имал високи оценки, няма как една матура да ме провали. Дадох воля на мислите си и написах 2,5 страници. Мисля, че съм се справил. Колко добре ще преценят проверяващите. Вече видях, че на теста имам 4 грешки. Той съвсем не беше труден и отговори на очакванията ми. Като се подготвях решавах значително по-трудни тестове и на 40 въпроса правех 7-8 грешки :DОкончателните резултати ще видим след няколко седмици. 

А ето и един примерен кратък анализ на четвърта част на “Разни хора, разни идеали” от едно мое помагало:

Четвъртата част от фейлетонния цикъл е намерена в архива на автора и е публикувана след неговото убийство. Портретната галерия завършва с образа на доброжелателя, който споделя философията на доброто живеене. Той е двойник на знаменития Алеков герой и се сближава с образа му, изграден в очерка “Из кореспонденцията на Бай Ганьо Балкански”.
Макар отново речта на персонажа да се натрапва, формата на текста е диалогична. Условната ситуация е на събеседване между чичото и съветвания млад човек, в чиито реплики се долавя ирония и несъгласие с наставленията. А чичото е своеобразен педагог, ментор, който не търпи възражение в опита си да излекува идеалиста от заблудите му: “Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората.” 
И в този текст ефектът се гради върху изказа, върху автентичността на циничната реч на наставника, посвещаваща в тайната на напредъка в обществото. Поучаваният трябва да се стреми да бъде част от мнозинството, т.е. да се прави на сляп и глух, да не критикува, да си мълчи за безобразията, на които е свидетел. Поучението очертава деградацията на индивида, отказал се от граждански статут, от достойнство и свобода. Самолишаването от нравствени сетива, умъртвяването на душата и на съвестта, са мотиви, които ще бъдат интерпретирани и от Смирненски в неговата “Приказка за стълбата”.

Само това е дадено в помагалото, което имам. Като се замисля, ако го бях чел, щях да се опитам да го възпроизведа и на практика да напиша само това. А като дадох воля на мисълта си написах доста повече!

Вариант 1
Отговори

Пожелавам успех на всички на матурата утре!

« »