С гордост мога да заявя че преминах „успешно” през два кандидатстудентски изпита- в Икономически университет – Варна и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Кандидатствах с български език и литература – колкото и да е странно като се има предвид колко съм зле с правописа. Всъщност решение да се готвя за такъв изпит дойде много трудно и много бавно… Е, то при мен всичко се случва в последният момент и по най-неочаквания начин.

Разбира се, и двата изпита преминаха с изключително много емоции от всякакъв характер -и добри, и лоши…

Като за начало първият ми изпит беше във Велико Търново на 11 април, а вторият на 12 – забавно, доста забавно „препускане” през България! Добре, че поне не бяха в един и същи ден.

И така – Велико Търново – странен град – без светофари, а шофьорите спират дори и да няма пешеходна пътека. Имам чувството, че града е адски разпръснат, но иначе е много приятно и красиво. Останах с добри впечатления.

За по-голямо удобство прекарахме деня преди изпита във хотел, а на сутринта, изпила 2 кафета, се явих на изпита. Бях разпределена в едно от средните училища. Обстановката беше приятна – обикновена ученическа стая, приятни квестори (особено квесторът, който ми се струва не беше много по възрастен от „кандидат-студентите”). Изпита беше далеч по-лесен отколкото очаквах. За мое най-голямо съжаление не се бях готвила за някои от нещата, а други на които бях наблегнала просто ги нямаше. Какво да се прави…

Най-горда съм от факта, че успях да изпиша почти 3 страници есе – нещо което никога не ми се беше случвало. Излязох предпоследна а след 10 дневно чакане си получих и не дотам задоволителната оценка от 5, 13. Колкото-толкова! Без частни уроци и едномесечна подготовка и това е добре.

Тепърва започваше екшъна – трябваше да се прибера в Провадия, за да бъда водещ на концерт на Тони Димитрова. Бях обещала, че ще успея да пристигна и трябваше да си удържа на думата. Естествено успях с малко перипетии – изморена и гладна бях там. Получих си сценария, сресах косата, а Тони Димитрова заяви, че съм прекалено бледа и лично ме мацна с малко руж. В следващите 2 часа намръзвах ужасно докато се въртях около сцената, но беше забавно. След концерта получих от певицата картичка и искрено пожелание за успех на изпита следващият ден.

Варна – познатият град с многото коли и многото хора. Бях ужасно изненадана от опашката пред ВИНС-а. 5 минути след като си бях казала „чао” с мама все още бях на метър от нея.

Бях разпределена в най-голямата зала – при нас се изтегли и плика със самият изпит, което си беше вълнуващо… Чакахме доста докато всеки си получи плика. Изпита беше повече от лесен и този път не излязох предпоследна. Въпреки това с малко разочарование след 3 дни си получих оценката от 5,75.

И въпреки „не идеалните” резултат (за една перфекционистка) мисля, че няма да ми се наложи да ходя повече на изпити. Което е малко жалко – няма да изживея отново приятните моменти.

Изводи: (въпреки че на мен няма да ми се наложи да ги изпробвам отново)

  1. По-добре е да си намериш залата или поне сградата от предишният ден и ако не си го направил да не се държиш като заблудена овца – голяма част от другите са също толкова заблудени, така че по-добре да се държиш на положение.
  2. Не е нужно да се снабдяваш с литър вода и два шоколада (както бяха направили доста от моята стая). Не си отишъл на пикник! Всеки може да издържи четири часа без да плюска, а е доста досадно някой до теб да се жабурка през 4 минути.
  3. Специално във ВИНС-а е напълно възможно да се препише и дори да си подсказваш с приятел. Важното е само да сте се записали един след друг за да попаднете в една зала. От там нататък може да се сяда където си искаш и… всичко се вижда, а методите за подсказване са толкова много!
  4. Не излизай дори да останеш сам в стаята – всеки си прави сметката за себе си. Никой няма да те набие дори ако стоиш последен цял час. Тук аз направих грешка – изнизах се предпоследна и след това по целия път си блъсках главата за дето забравих да маркирам две грешки.

 

Е какво да се прави. Моят тур „ала изпити” приключи и то успешно. Малко набързо и стресиращо, но все пак ползотворно.

« »