Не съм мързелива и не ме е страх. Може би мъничко съм уморена, но със сигурност не ми харесва това, което се случва около мен-много шум (вероятно) за нищо! А най- досадно е онова парадно мото-“Животът започва сега!“.

Завършвам гимназия след няколко месеца- ах,  колко хубаво! Да, ама не е така.

Очакват ме изпити и „онова” събитие наречено абитуриентски бал. Не се вълнувам, ама ни най-малко. Не, нямам намерение да правя бойкот, а просто да се забавлявам.

И все пак толкова шум за нищо… А след това!?

Започва уморителното и досадно ходене от град на град и от изпит на изпит. Някои ще кажат, че си струва. Че така осигуряваш бъдещето си. Че е необходимо усилие, за да знаеш, че ще живееш добре един ден. Така ли е наистина? В главата ми се върти само една мисъл-„Живота изтича докато си правим планове за това как да го живеем”.

Алтернативата е да зарежеш  всичко и да се …юрнеш по „живота”, както го наричат. И това е глупаво към този момент. Човек не трябва да е безотговорен към своето утре. Но защо „днес” трябва да е толкова трудно. Знам, че от днес и в продължение на години  ще преследвам мечти както  и няма да ми е лесно. Защо трябва да е толкова трудно да живееш добре и щастливо. Защо трябва да го постигаме след толкова много усилия, а понякога така и да не успяваме. Кой е виновен?- държавата, обществото или искаме от този живот прекалено много. Или някой ни е втълпил, че трябва да сме такива и ..онакива, да имаме това и… онова, за да сме щастливи. Страх ме е да не се окаже, че съм гонила години на ред нещо, което не си струва…

Живеем учейки години наред, живеем работейки почти до живот и отново пари, пари, пари…Не ми харесва този свят и правилата му. И все пак всеки избира и решава за себе си.

Изводът за мен е един: трябва да се радваме на малките нещо, които ни се случват днес и да внимаваме за какво мечтаем.

« »