Хората обичаме да мечтаем. Аз също обичам, или поне обичах. До днес. Зададох си въпроса „Струва ли си да мечтаем, щом мечтите ни остават неосъществени“. За мен отговорът е НЕ!
Живеем в несправедлив и жесток свят и уж понякога е хубаво да избягаме. Често е трудно да си намерим място под слънцето, затова бягаме в мечтите си. Но защо? Какъв е смисълът да прекараш няколко хубави минути в мислите си, щом когато отвориш очи отново се сблъскваш с реалността такава, каквато е? Има ли смисъл да влагаш положителни емоции докато мечтаеш, за да изпитваш отрицателни? Струва ли си да хабиш нерви за нищото?
Това бягство, макар и за кратко да е хубаво, води след себе си по-дълъг период от отрицателни емоции, породени от сблъсъка с реалността. Това ми напомня за първите дни, в които се връщаш на работа след почивка. Трудно е да свикнеш отново, нали? И колкото по-дълга и по-хубава е била почивката, толкова по-малко ти се иска да се връщаш на работа, отново в реалния свят.
Не знам защо, но ми беше доста трудно да напиша тези редове, не очаквах да е така 
How I became fire when I could have been earth, when I could have been air
Ето и една песен, която долу-горе отговаря на настроението ми:
« Регистрация на нови потребители Студент, убит по време на студентския празник »
Защо приемаш, че трябва да има някава практическа полза от мечтите? Основната им цел не е ли да те пренесат в различен от реалността ти свят? Наречи го илюзия, бягство от действителността, самозаблуда дори. Но нима е по-добре да живееш само и единствено в другия, „несправедлив и жесток свят“?
Нали това е смисъла на мечтите, да остават неосъществени. Виждала ли си човек, осъществил мечтите си – жалка картинка. Кой би ограбил себе си? Ние сме богати именно с мечтите си. „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.
Така че смело МЕЧТАЙ