Neverland

Стадо биволи се движи толкова бързо, колкото най-бавния бивол в стадото. Когато стадото е гонено,най-бавните и най-слабите биволи са най-отзад. Те биват убивани най-напред. Този естествен подбор служина цялото стадо, понеже чрез редовното отпадане на най-слабите в стадото то запазва или даже подобрява скоростта и здравето си.

Подобно на това човешкият мозък може само толкова бързо да работи, колкото скоростта на електрическия сигнал на най-бавните му клетки позволява. Най-новите епидемиологични изследвания показват, че чрез прекомерна употреба на алкохол биват убивани мозъчни клетки, но при това най-слабите и най-бавните първи измират. Това ще рече, че редовната употреба на алкохол помага за елиминирането на слабите мозъчни клетки и прави мозъка по-бърз и по-ефективен.

Резултатите от това обширно изследване потвърждават причинно-следствената връзка между уикенд-купоните и работоспособността. Това обяснява също така защо работещите хора малко след напускането на университета или след сватба не могат да се сравнят по работоспособност със студентите.

Само който не спира да се отдава на неограничената употреба на алкохол, може да поддържа интелектуалното ниво, което е имал докато е бил студент.

Така че това е призив. Когато нашата държава изгуби технологическия си напредък, не трябва да се крием! Нека всички задружно се върнем по кръчмите и запием, защото нашите работодатели и нашата страна се нуждаят от най-доброто, на което сме способни, и не трябва да си опропастяваме шансовете за кариера.

Нека живеем с бутилката и дадем всичко от себе си!

Предупредете ваши приятели, познати и колеги, които според вас има опасност да изгубят работоспособността си.

„Смърт по време на празниците“… Може да ви се стори налудничаво, но това ми звучи като „Любов по време на война“, само че в отрицателен вариант

Казват, че добрите хора си отиват на хубавите дни. Вчера, на 24 декември, почина Невянка Иванова, моя учителка по география. Загубихме не само един добър преподавател, но и един прекрасен човек! Няма думи, с които да изразим чувствата.

Почивайте в мир, госпожо Иванова!

Последните няколко дни са изключително емоционални за мен. Идват Коледа и Нова година, които разбира се носят много положителни емоции. За жалост обаче отрицателните мисли също не са малко.

От известно време като трън в очите ми е „нелепата и жестока българска реалност”. За жалост пред очите му попадат все повече и повече дакозателства за несправедливост.

<Част от дейността на младежки общински съвет, на който съм член, е да провежда коледни тържества в детските градини и училища от общината. Играем пиеси за тях, а Дядо Коледа и Снежанка им раздават подаръци. На 19 декември тази година също посетихме доста детски градини.Изключително забавно!

Днес 20 декември проведохме и благотворително представление за децата със специфични потребности от града. Надявам се и вярвам, че сме ги зарадвали. Имаше много усмивки. Друг е въпроса, че на няколко пъти почти не се разплаках, особено когато едно дете с двигателни проблеми падна точно пред Дядо Коледа….И въпреки това те бяха щастливи!

В края на представлението със тежест във сърцето направих следната констатация:

В доста от детските градини които посетихме имаше значително присъствие на деца от ромски произход. Доста от тях бяха облечени с хубави нови дрехи. По-важно е друго? подаръците. Скъпи и големи-детски преносими компютри, говорещи кукли, огромни колички с дистанционно и много други скъпи и луксозни подаръци. По случайност на някои опаковки имаше и цена- 30 -40 лева, а това не бяха най-скъпо изглеждащите пакети!

Дори имаше 2-3 подаръка, които представляваха огромни пазарски чанти с по няколко различни подаръка! А българските роми нямали пари!

А днес при децата със специфични потребности-какви подаръци получиха децата?

Малки и вероятно евтини! При спомена за подаръците от предишният ден бях потресена!

Безсмислено е да изказвам извод! Ясен е! Несправедливост и пак несправедливост!

Нямам нищо против ромите за работят в чужбина и радват децата си със луксозни подаръци. Но онези деца без късмет в този живот! Те заслужват ли това? Ясно е, че парите на родителите им отиват за лечение. Всичките им пари! Не трябва да е така. Не трябва тези родители да изнемогват и да не могат поне веднъж в годината да зарадват децата си с нещо по различно от книжка за 2 лева и моливи или количка от „Всичко по 1 лев”.

Цинично е!

Най-сетне реших да напиша страницата с цитати! От няколко седмици все се каня да я публикувам и все не ми остава време. Е, вече е факт. Има какво още да се допълва, разбира се, но ще я обогатявам с времето. Надявам се, че ще ви хареса и ще откриете доза мъдрост в тези мисли.

Enjoy

Понякога се отчайвам напълно от света, в който живея. Боли ме, че  съм  се родила днес в тази държава. Но все още нищо не мога да променя!

Що за държава е тази, в която те пребиват до смърт на връх студентският празник. Едно умно, успяващо момче! С какво е заслужило тази съдба! То нямаше ли право да живее, да върви напред. С какво беше прегрешило, за да го застигне такава… цинична смърт!

Всъщност това не се е случило само с него. Има хиляда случаи, в които една подобна нелепа смърт застига млад човек, който тепърва ще живее. Страшно е да знаеш, че имаш право на живот и че някой всеки миг може да ти отнеме това право. Внезапно там на улицата и в миг …просто да те няма.

И що за ….нямам думи….е този които може да стори това. Дали му е донесло удоволствие. Нима това е било най- зобaвното, което можел да направи след пиянската вечер? Ща за майка е отгледала това момче? Що за държава е възпитала този млад човек?

Страшно е да знаеш, че живееш сред такива хора!

Хората обичаме да мечтаем. Аз също обичам, или поне обичах. До днес. Зададох си въпроса „Струва ли си да мечтаем, щом мечтите ни остават неосъществени“. За мен отговорът е НЕ!

Живеем в несправедлив и жесток свят и уж понякога е хубаво да избягаме. Често е трудно да си намерим място под слънцето, затова бягаме в мечтите си. Но защо? Какъв е смисълът да прекараш няколко хубави минути в мислите си, щом когато отвориш очи отново се сблъскваш с реалността такава, каквато е? Има ли смисъл да влагаш положителни емоции докато мечтаеш, за да изпитваш отрицателни? Струва ли си да хабиш нерви за нищото?

Това бягство, макар и за кратко да е хубаво, води след себе си по-дълъг период от отрицателни емоции, породени от сблъсъка с реалността. Това ми напомня за първите дни, в които се връщаш на работа след почивка. Трудно е да свикнеш отново, нали? И колкото по-дълга и по-хубава е била почивката, толкова по-малко ти се иска да се връщаш на работа, отново в реалния свят.

Не знам защо, но ми беше доста трудно да напиша тези редове, не очаквах да е така

How I became fire when I could have been earth, when I could have been air

Ето и една песен, която долу-горе отговаря на настроението ми: