Това е първата публикация в категория „Размисли и страсти“. Преди не съм писал лични размисли тук, може би просто не съм чувствал нуждата от това. Сега обаче наистина имам нужда да излея мислите си някъде.

Напоследък много се чудя на хората, които изпитват някаква мъка и я показват и по интернет. В това няма нищо лошо, разбира се, по-скоро ме учудва начинът, по който го правят. Много ми е странно някой като напише „Тъжно ми е, не ми пишете“. Като за начало, ако не искате никой да ви безпокои и да ви пише, най-добрият начин е да си спрете компютъра или поне да излезете от интернет или най-малкото да не отговаряте като ви пишат.  Мога да съм сигурен, че приятелите ви ги е грижа за вас, а даже и случайните ви контакти. Като пишете такива неща вие просто привличате вниманието на хората. Противно на някои разбирания, хората днес не са съвсем безчувствени и се впечатляват от такива неща. Някои просто се интересуват от клюките, други може наистина да имат желание да помогнат. Щом сте останали онлайн, значи търсите компания, хора, с които да споделите. А може би търсите хора, на които да си излеете гнева? Това е много грешно, защото без да искате може да си го изкарате на погрешния човек. Може да си излеете гнева точно на някого, който се опитва да ви помогне. Какъвто и човек да сте, съм сигурен, че има такива, на които им пука за вас. Не отказвайте подкрепата им, защото не се знае дали следващия път ще я получите.

In the middle of every difficulty lies opportunity! (Einstein)

« »