Водена от непреодолимо желание за изява в главата ми се родиха следните мисли, от които последва тази публикация:

Живеем в свят в който простотията е култ!

Колкото по-тъп и неграмотен- толкова по-добре! Не съм първата която е достигнала до този извод и го изказала на глас, но в последно време това ми е трън в очите.

Не дай си боже да  изявиш признаци на мисловна дейност и веднага се превръщаш в дървен философ. Ако мълчиш в компания си смотаняк, защото не можеш да завържеш разговор, а ако случайно кажеш нещо когато говориш, в смисъл в думите ти има нещо стойностно, то веднага те поглеждат на криво.

Не мога да си обясня как се е стигнало до тук. Не един път и два пъти съм казвала, че „ние сме деца на демокрацията” и това е най-лошото нещо, което е можело да ни се случи, още от самото ни раждане.

Не ми се иска да се впускам в даване на доказателства за „простотията”. Всички ги виждат. Нямам никакво намерение да разисквам въпроса с пошлите чалга текстове и култура като цяло –на мнение съм, че се намират неща които могат да се нарекат стойностни. Чалгата далеч не ни е най големят проблем.

Един от най ярките примери е пишенето н български език с латински буква. Да пишеш „ч” с „4”. За това ли са се трудели десетки български будители? Нима има нещо срамно в това да си използваш езика? И на мен ми се налага да го правя защото не един път и два пъти едни ярки представители на култа към  простотията са ме питали ”ти пък от какъв зор пишеш на български?“.

Друга важна страна на проблема е, че „ти си смотаняк ако спазваш правилата”. А то поне правила да имаше. При нас свободата се е изродила в анархия!

Не знам какъв е изхода –може би няма. Защо хората са убедени, че нещата рано или късно ще си дойдат на мястото и ще се оправят от само себе си. Може би и това е част ок култа към простотията-да чакаме всичко на готово.

« »