Преди малко прочетох това и просто няма начин да не го споделя! Статията може да ви сте стори малко дълга, но на някои моменти ще паднете от смях, затова ви съветвам да я прочетете цялата :)

Впечатленията на един руски професор за нивото на образованието в един френски университет
от В. ДОЦЕНКО, Доктор на физико-математическите науки в Списание космос.

Нивото на математическата подготовка, дори и в най-развитите държави буди тревога. Академик Владимир Игоревич Арнолд, например, смята, че училищното образование на Франция, Англия и Америка просто загива в резултат на необмислените реформи, проведени там във втората половина на XX век. Умението за работа с калкулатор е довело до неумението да се мисли аналитично и логически, да се разбира смисъла на физическите и математически задачи. За своя опит като преподавател в Парижкия университет и за размишленията си по този въпрос е разказа на доктора на физико- математическите науки Виктор Степанович Доценко

Оригинален текст, Автор:В. ДОЦЕНКО, Доктор на физико- математическите науки
Превод от руски: Г.Георгиев

Историците до ден днешен спорят: как така мъдрите и образовани египтяни толкова бързо са загубили способността си да строят забележителните си пирамиди? Всичко станало буквално за няколко поколения (на границата на IV и V династии, около XXVI век пр.н.е.). Това е поразителна историческа катастрофа: векове наред се учили, учили, троха по троха усъвършенствали майсторството си, предавали го от поколение на поколение, трупали знания и опит, после построили своите три Велики пирамиди (на Хеопс, Хефрен и Микерин) и изведнаж забравили всичко, загубили навиците, уменията и майсторството, спрели да разбират и най-елементарни неща. Най-удивителното е, че всичко това станало от само-себе си, без всякакви войни и нашествия на варвари. Всичко построено след това изглеждало като жалко подобие на Великите пирамиди и сега представлява купчина развалини.

Сега вече знам как може да е станало това: подсказва ми го опита от преподаване на физика и математика в Парижкия университет ( носещ името на Пиер и Мария Кюри, известен също като „Paris VI“, или „Jussieu“). Трябва да се каже, че Париж не е на последно място в света по нивото на образованието, а моя университет съвсем не е най-лошия в Париж. Русия, както винаги изостава от Запада, но съдейки как енергично и в каква посока провежда реформите си руското Министерство на образованието, аз тук в Париж наблюдавам нашето недалечно бъдеще. Веднага правя уговорката: аз не претендирам за ролята на пророк и затова ще се старая да избягвам обобщенията. Така и така не ми е по силите да сравнявам средното ниво на Френското образование (за което имам доста смътна представа) със средното ниво на руското образование (за което пък знам още по-малко). И въобще не ми е ясно понятието „средно ниво на образованието”, затова ще разказвам само това което знам от личния си опит – както се казва „око да види, ръка да пипне”.

Като начало малка справка: Във Франция отдавна е въведен и действува тъй-наречения „Единен държавен изпит” –ЕДИ (на руски – ЕГЭ, нещо като нашата матура – бел.прев.), само дето при тях се нарича БАК (от думата „бакалавър“). Мотивацията за въвеждането на Френския БАК е същата както за руския ЕДИ – да се поставят всички ученици в равни условия, да се премахне корупцията, да се унифицират изискванията към випускниците и т.н. С две думи, за да бъде всичко честно и справедливо. Има и разлика – БАК има няколко разновидности. Може да бъде научен, когато приоритет (по-голяма тежест) имат изпитите по математика и физика; хуманитарен – приоритетни са езиците и философията; икономически и т.н. Всеки, който успешно е преминал БАК, има право без всякакви кандидатстудентски изпити да се запише във всеки университет по своя профил (макар и само по постоянното си местожителство – такова французите, повярвайте ми, имат) и да се учат в него съвсем безплатно (ако не се смята „държавната такса” в размер на триста евро в началото на всяка учебна година). А ако студента документално докаже, че доходите на семейството му са по-ниски от определено ниво, той може да получава стипендия (без значение от успеваемостта). Ученик, взел изпита БАК с бележка по-висока от определено ниво (повече от 15 при възможни 20), има право да се запише в подготвителното отделение на някое от тъй-наречените Гранд Екол (най-известна от които е Екол Нормал Супериер) – това е нещо от типа на елитните университети, за постъпването в които трябва след подготвителния курс да се издържат и встъпителни изпити. По-нататък, в процеса на обучението в зимната и пролетната сесии се извършва постепенно отсяване на студентите. Ако сумата от оценките на всички изпити е по-ниска от определено ниво студента го гонят (или, в определени ситуации го оставят да повтаря годината). Отсяването е наистина сериозно: в моя университет в първата зимна сесия гонят около 40% от студентите, в следващата още около 30% и т.н. В резултат, към края на втората година остават около четвърт от тези които са почнали да учат (фактически това са разтеглени в две години кандидатстудентски изпити). Нататък отсяването продължава, макар и не така интензивно, като цялото това учене се увенчава с две или три години тъй-нареченото ДЕА (който съответства на съществуващата в Русия аспирантура) завършваща (или по-точно би трябвало да завършва) с дисертация и научна степен.

Естествено, до това ниво стигат само „най-най”… Е за да завърша това доста скучно встъпление, малко за себе си: доктор на физико- математическите науки, профессор, занимавам се с теоретична физика; в университета „Paris VI“ преподавам математика и обща физика на първокурсниците, чета още теоретични курсове (няма значение какви) и водя семинарни занятия на аспирантите от последната година в Екол Нормал Супериер (т. е. Точно тези, които са не само „най-най“, но още и „супер“ и „екстра“).

Е както виждате, системата за образование е замислена добре, устроена е съвсем разумно, и даже има пари за всичко това (французите, разбира се постоянно твърдят, че парите за образование катастрофално не стигат, но това е защото те просто не знаят какво означава наистина да няма пари). И въпреки всичко, за онези които още не знаят, поговорката „хубава работа, ама българска” важи и във Франция. Френското образование (аз подозирам, че съвсем не е само френското) – е ярък пример за това.

Поради спецификата на изложението, по-нататък ще ви трябват „експертни” познания в областта на висшата математика. Имам предвид, че трябва да се знаят четирите аритметични действия, а също да могат да се събират дроби, и не е зле да се знае таблицата за умножение.

И така, през учебната година открих, че между петдесетте мои ученици от първи курс (аз водя две групи) осем човека смятат, че три шести (3/6) е равно на една трета (1/3). Подчертавам: това са младежи, току-що издали „научен БАК“, т.е матура, при която има приоритет математиката и физиката. Всички експерти, на които съм разказвал това, и които не са преподавали в парижки университети, правят една и съща грешка, като се мъчат да обяснят как може де се случи такова нещо: опитват се да открият някаква логика, търсят погрешно математическо разсъждение, което може да довезе до такъв резултат. Истината е много по-проста: те са научили това в училище, и като прилежни ученици (а в университета влизат само прилежни ученици!), са го запомнили. Това е всичко. Аз ги препрограмирах: на поредното занятие (което, между другото, беше на тема производна на функция) направих малко отстъпление и съобщих, че 3/6 е равно на 1/2, а не на 1/3, както смятат много от присъствуващите. Реакцията беше такава: „Да? добре…“ Ако им бях казал, че това е равно на 1/10, реакцията щеше да бъде същата.

В предните две учебни години, около 15-20% от моите студенти систематично откриваха друго „нестандартно” математическо знание: те смятаха, че всяко число на степен -1 е равно на нула. Това беше не случайна фантазия, а добре усвоено знание, защото се проявяваше нееднократно (даже след моите възражения) и сработваше в двете посоки: ако откриеха нещо на степен -1, то веднага се занулява, и обратно, ако трябва нещо да се занули, вдигат го на степен -1. Извода е същия: така са ги научили.

Но това, което най-много мъчи нещастните френски деца, и никак не могат да научат, това са действията с дроби. Въобще дробите (събиране, изваждане, умножение, а особено деление) – това е постоянно главоболие за моите студенти. От петгодишния си преподавателски опит, мога да съобщя, че уверено могат да работят с дроби не повече от една десета от моите студенти – първокурсници. При това, аритметичната операция деление – това изглежда е най-трудната тема за френското средно образование. Помислете, как да се обясни на детето какво е това деление: може би, как да се разпределят шест ябълки на три момчета? Как не. Ето как учат деление във френските училища. Може би, ако не всички, но повечето от вас помнят правилото за деление в колонка. Та така, във френското училище операцията деление се изучава във вид на формален алгоритъм, който позволява от две числа (делимото и делителя) с помощта на строго определени математически манипулации да се получи трето число (резултата от делението). Разбира се, да се усвои целия този ужас, може само като се направи маса упражнения, които се състоят в следното: на нещастните ученици дават главоблъсканици във вида на вече извършени деления в колонка, като са пропуснати някои цифри, и тези липсващи цифри трябва да се намерят. След всичко това, каквото и да ти кажат за 3/6, би се съгласил.

Освен гореописаните, тъй да се каже „системни нестандартни знания” (научени в училище), има много просто лични, случайни фантазии. Някои от тях са много смешни. Например, един младеж веднъж предложи да се премести число от знаменателя в числителя, като се смени знака. Друга студентка, когато получи, че косинус на някакъв ъгъл е 8, реши че самия ъгъл е 360 умножено по 8, и други такива. Имам цяла колекция с подобни бисери, но не е в това въпроса. В края на краищата, това че младежите си фантазират не е толкова лошо. Да мислят са ги отучили в училище (а тези които не са – в университета ще ги отучат със сигурност), така че поне по този начин да покажат жив ум (докато още го имат).

Дълго се чудех, как с подобно ниво на знанията, всички тези младежи са успели да минат матурата, задачите в която са съставени на прилично ниво, и както ми се струваше, могат да бъдат решени само имайки подобаващи знания. Сега знам отговора на този въпрос. Работата е там, че всички предлагани на матурата задачи могат да се решат с помощта на добър калкулатор – тези калкулатори вече са доста умни: всякакви алгебрични преобразования правят, намират производни на функции и рисуват графики. При това, използването на калкулатор на матурата е разрешено официално. Ако не друго, то бързо и правилно да натискат копчетата съвременните младежи бързо се научават. Най-лошото, което може да се случи, е да натиснеш по погрешка друго копче и тогава се получава конфуз. Впрочем, „конфуз“ – това е от моята старомодна гледна точка, а според тяхното съвременно мнение – просто грешка – голяма работа, случва се. Например, един мой студент нещо там не натиснал правилно и получи, че радиуса на земята е равен на10 милиметра. За лош късмет, в училище не го научили (или е забравил), размера на нашата планета, затова получените 10 милиметра изобщо не го притесниха. Когато му казах, че отговора е неправилен, той отново започна да натиска копчетата, но този път по-внимателно и от втория опит получи правилния отговор. Това беше старателен студент, но изобщо не го интересуваше какъв е там радиуса на земята: 10 милиметра или 6400 километра, – колкото кажат – толкова. Само не си мислете, че проблема ще се реши като се забранят калкулаторите: в този случай никой няма да вземе матурата, децата завършващи училище ще трябва вместо да учат да започнат да си търсят работа, в същото време безработни ще останат и цяла армия университетски преподаватели – с две думи ще се получи страшен социален взрив. Така че, не трябва да се пипат калкулаторите, а и децата в повечето случаи правилно натискат копчетата.

Сега за това, как се учи математика и физика в университета. Ако говорим за математика, то под това заглавие в есенния семестър се изучават три теми: тригонометрия (синуси, косинуси и т. н.), производни на функции и няколко интеграла от стандартни функции – с други думи всичко, което и така трябва да се знае за да се вземе матурата. Но в университета, както често става, всичко се учи отначало, за да се научи най-накрая „истински”.

Изучаването на тригонометрия се свежда до заучаване на таблични стойности на синуса, косинуса и тангенса за стандартните ъгли 0, 30, 45, 60 и 90 градуса, а също така и няколко прости съотношения между тези функции. Старателните студенти, които всъщност съвсем не са малко, и без това ги знаят тези неща. Но ето кое ме човърка, всяка година, упорито задавам един и същ въпрос: кой може да обясни защо синус от 30 градуса е равен на 1/2? Аз преподавам вече 5 години, и всяка година имам около 50 студенти, така че от около 250 човека за цялото време на този въпрос не ми е отговорил нито един. Дори, според тях, този въпрос е лишен от смисъл: това на колко са равни тези синуси и косинуси (както и всички останали знания, които са им набивали в главата в училище, а сега и в университета), – това просто е някаква даденост, която трябва да запомнят. И така всяка година, аз им мрънкам и се опитвам да им обясня кое, от къде се взема, какво отношение има към света, в който живеем, напъвам се с всички сили да разказвам така, че да им е интересно, а те ме гледат като полуидиот и търпеливо чакат най-накрая да се успокоя и да им кажа какво точно трябва да назубрят. За свой голям успех смятам, ако в края на семестъра от групата един-два пъти някой ми зададе въпрос „защо?”. Но не всяка година това се случва.

Сега за производните. Само не се плашете: никаква теорема на Коши, никакво „епсилон по-голяма от нула…”. Когато започнах работа в университета, известно време ходих на занятия на моите колеги – другите преподаватели, за да разбера кое-що. Така разбрах, че всичко, всъщност, е много-много по-просто, отколкото ние на времето сме учили. Бързам да ви споделя моето откритие: производна на функция – това е знака „прим”, който се поставя горе вдясно на обозначението на функцията. Ей-богу, не си правя майтап – точно така и ги учат. Това разбира се не е всичко: трябва да назубрят всички правила, какво става когато този знак „прим” се постави на произведение на функции и т.п.; да се научи таблица, където е написано какво този знак прави със стандартните елементарни функции, а също така, да се запомни, че ако резултата от тези магически операции е положителен – значи функцията расте, а ако е отрицателен – намалява. И това е всичко. С интегрирането точно същата история: интеграл – това е една такава заврънкулка, която се поставя пред функцията, после се дават правилата за работа с тая заврънкулка и отделно обобщение: резултата от интегрирането – това е площта под кривата. (и за какъв … им трябва тая площ?..).

С преподаването на физика работите не са по различни, но е скучно да разказвам – няма на какво да се смеете. Съвсем накратко (за пълнота на картината): курс по физика в първия семестър в Университета носещ името на Пиер и Мария Кюри започва кой знае защо с линейна оптика (при това паралелно, на лабораторните занятия студентите незнайно защо изучават устройството на осцилографа), после зубрят наизуст огромна таблица с размерностите на физическите величини (т.е. как се изразяват в килограми, секунди, метри да речем гравитационната константа и т.п.; между другото те нямат никакво понятие какво е гравитационна константа), после – механика (сблъскване на топчета,равновесие на сили и т. п.), и накрая за венец на есенния семестър неизвестно защо – хидродинамика. Защо именно точно такъв избор – нямам понятие, може това да е единственото, което знае главния координатор (и лектор) на нашата секция. Защо точно в този ред? Ами каква разлика има в какъв ред всичко това ще се зубри..

Бедните Мария и Пиер Кюри… Сигурно се въртят постоянно в гроба си от срам.

Ситуацията с аспирантите на Екол Нормал Супериер (т.е. тези които са „супер-най-най“), е съвършено различна. Тези младежи са преминали такъв суров отбор, че волни фантазьори, още повече калпазани тука вече няма. Освен това и със дробите всичко им е наред, и алгебрата знаят прекрасно, и още много-много разни работи, които се полага да знаят на тази възраст. Те са много целеустремени, работоспособни и изпълнителни и с дисертациите съм сигурен че всичко ще им е наред. Само едно не им е наред – изобщо не могат да мислят. Да изпълнят ясно сформулирани указания на преподавателя – няма проблем, да научат нещо, да запомнят – колкото си искат. А да мислят – не! Тази функция на организма у тях е атрофирала напълно. Освен това, теоретична физика те не знаят изобщо. Т.е. те разбира се знаят много разни неща, но това е една пъстра, съвършено хаотична мозайка от всевъзможни малки „знания”, които те с успех могат да използват, но ако въпросите им се задават по точно определени правила, съвместими с тази мозайка. Например, ако на такъв аспирант се зададе някакъв въпрос, то отговора му трябва да бъде или „знание А“, или „знание В“,или „знание С“, но ако не е нито А, нито В, нито С, той изпада в ступор, наречен „Е те такова животно нема!”.

Разбира се и някои от аспирантите на Екол Нормал Супериер имат доста смешни дупки в знанията – но тук нещастните дечица съвсем не са виновни – такива са им били преподавателите. Например, от година на година откривам, че никой от моите слушатели (аспиранти последна година в Екол Нормал Супериер!) не е способен да реши Гаусов интеграл и въобще няма представа какво е това. Това е като, да кажем, ако човек пише дисертация за мястото на природата в поезията на Пушкин, а в същото време няма понятие какво означава думата „синоним”. Но от тези аспиранти се получават прекрасни изпълнители, като тези „роботи – изпълнители” от някой научно фантастичен филм… Затова повече ми харесва да преподавам на първокурсниците: там все пак има някаква надежда, макар и малка, че някого поне на нещо ще мога да науча…

Толкова ми е жал за тези деца! Представете си само: от най-ранно детство да зубрят, зубрят и и пак да зубрят тези простотии… Но нали е ясно, че това не може да се назубри. Даже и най-прилежните ученици ще имат бели петна в знанията. Това винаги ми е изглеждало диващина. Представете си: прилежен студент, който може да намира производни, може да интегрира (т.е. назубрил е всички правила за „прим” и „вертикалната заврънкулка”), но не може да събира дроби. Или пък може да ги събира, но не са го научили да ги изважда на времето! Или пък знае почти цялата таблица за умножение, но не знае на колко е равно 6 по 7 (може просто да е бил болен през този ден, когато са го учили в училище). Сега, надявам се ви стана ясно защо 3/6 може да е равно на 1/3, или въобще на каквото и да е друго. Ако искате, наречете това „Петото правило на аритметиката”: колкото ни кажат толкова ще бъде!

Не ми е известно откога във Франция продължава този образователен „апокалипсис“, може да е от десет години, може и по-малко, но в училище вече идват преподаватели от „новото поколение” – випускници на точно такива университети – това вече се вижда по учениците им. Що се касае до колегите ми – университетските преподаватели … С аритметиката всичко им е наред, и въобще във всякакъв смисъл те са доста грамотни хора – стареещо измиращо поколение. Но от друга страна, когато в образованието цари такъв всеобщ бардак, волно или неволно, затъпяват всички – и учениците и преподавателите, изглежда това е някакъв неизбежен природен закон. Разврата развращава абсолютно…

През тази учебна година на семестриално контролно беше дадена такава задача (мисля, че не би затруднила нашите седмокласници или осмокласници): „Въздушен балон лети в дадена посока със скорост 20 км/час в продължение на 1 час и 45 минути. После посоката на движение се изменя на даден ъгъл (60°), и балона лети в новата посока още 1 час и 45 минути със същата скорост. Да се намери разстоянието от началната до крайната точка.“ Преди контролното в продължение на две седмици имаше дискусия сред преподавателите – не е ли прекалено сложна тази задача за нашите студенти. Накрая решиха да рискуват и да дадат задачата на контролното, но с условие, че който я реши, ще получи допълнителни точки. После, в помощ на преподавателите, които ще проверяват контролното, автора на задачата даде своето решение. Решението на половин страница беше грешно. Когато обърнах внимание на това, колегите ме успокоиха с много прост аргумент: „Не се нервирай! И без това никой няма да реши задачата…“ И се оказаха прави. От сто и петдесет студенти, които правиха контролното я решиха само двама (и те бяха китайци). От моите петдесет студенти половината даже не се бяха опитали да я решават, а тези които се бяха опитали бяха получили отговори от 104 метра до 108 500 километра. Като връщах контролното на тази студентка, която беше получила 108,5 хиляди километра, аз се опитах да предизвикам чувството и за здрав смисъл – нали това означава два и половина пъти да се прелети около земята по екватора! Тя с достойнство ми отговори: „Да аз вече знам, че моето решение е неправилно”. Ето такива ми ти работи…

Читателя сигурно се е измъчил в очакване на отговора на отдавна назрелия въпрос: „Как може такова нещо да се случи?!“ Нали Франция е високо развита, културна държава, в която е пълно с умни и образовани хора! Тя е един из главните световни лидери и в теоретичната физика и в математиката и във високите технологии, страна в която по руските мерки „всичко е наред”. И в края на краищата, къде се е дянала великата френска школа „Бурбаки“? И общо, какво общо има всичко това с матурите.?

За „Бурбаки“ отговора е най-лесен. Тази школа не е изчезнала, тя продължава да функционира, но се е превърнала в „черна дупка”: хората (и то талантливите хора!) тази черна дупка продължава да „засмуква”, но какво става там вътре, никой от останалите не знае. Макар че, изглежда мощната математическа традиция „Бурбаки“ все пак е пуснала корени във Френското общество. Именно затова нещастните френски деца ги мъчат със главоблъсканици, когато учат деление в колонка. Или например, когато трябваше да реши уравнинето 5х + 3 = 0, един мой студент изписа цяла страница с разсъждения за структурата и изброимостта на множеството от решения на този тип уравнения, но самото уравнение не можа да реши. Добре е известно, какво се получава, когато от учението, вярата или науката изчезне духа и остане един формален ритуал: маразъм.

Що се касае до „как може това да се случи?!“, то, както виждате може и още как може! Все пак, подозирам, че това няма да продължи вечно. Първо, трябва да се има впредвид, че цялата тази катастрофа в образованието започна не толкова отдавна, и когато казват че в обществото има умни и образовани хора, то това в действителност е много тънък обществен слой (на който фактически се държи всичко), състоящ се от възрастни, стареещи (и измиращи) „динозаври”. И попълването на този слой сега просто е спряло (по точно попълва се от китайци, руснаци и разни такива). Второ, има още една, съвършенно различна гледна точка на ставащото. Тази крайно цинична гледна точка за съвременното общество ми я разясни един мой университетски колега (голям френски патриот, по произход поляк, учил няколко години в Москва, прекрасно говорещ руски и голям познавач на руската литература). Този много умен човек, също преподава и прекрасно вижда какво става, но при това смята, че няма никаква катастрофа, даже обратното, всичко е правилно и така трябва да бъде. Според него, на съвременното развито общество са нужни добри изпълнители. Творческите, мислещи хора също са нужни, но буквално единици. Затова цялата образователна система трябва да извършва отбор, отглеждане и дресириране именно на добри изпълнители, но да се учат да мислят младежите е съвсем ненужно: в съвременното общество това само ще попречи на бъдещата им професионална дейност, няма значение каква е конкретно. Що се отнася до творческите личности, за тях няма нужда да се безспокоим: онези, които са действително талантливи, така или иначе рано или късно ще пробият. В крайна сметка, изобщо няма значение какви предмети учат тук, в университета (или поне началните курсове). Вместо физика и математика, може да ги накараме да зубрят например латински (жалко че няма достатъчно преподаватели). И без това, в бъдещата професия никаква математика и физика няма да им трябват. На нивата на училището и университета е важно да се извършва подбор и дресиране на най-послушните, трудолюбиви и изпълнителни – това е всичко. А онези, които биват изхвърляни от тази система, за тях винаги има достатъчно метли, да метат улиците, касови апарати в супермаркетите, заводски конвейри и т.н. Ето вие в Съветския съюз навремето изфабрикувахте милиони „мислещи” инженери – и какво? Преките си професионални задължения те, като правило не умееха да извършват, а предпочитаха да разсъждават за съдбините на света, за смисъла на живота, за Достоевски … На всичко отгоре, тези „мислещи, образовани инженери” постоянно се чувстваха нещастни: нереализирани мечти за велики деяния, несъстояли се таланти, световна скръб и всичко в тоя дух. А тук жизнените претенции – както лични, така и професионални са ясно програмирани и всички са щастливи и доволни..

Мисля, че това е достатъчно за изясняване на гледната ми точка. За всичко това е писано в безбройни утопии и антиутопии. На мене лично тази гледна точка на развитото съвременно общество ми е крайно несимпатична, но това съвсем не значи, че е грешна. Струва ми се, че в подобна система никакви таланти не могат да пробият (просто няма да има кой да ги учи) и тогава хората, по-точно „роботите- изпълнители” много бързо ще спрат да строят „Великите пирамиди”.

Сега, надявам се, изясних каква е връзката с матурите. Когато хората, вместо да мислят и да учат децата си да мислят, свеждат всичко на света до алгоритми и тъпи тестове, настъпва всиобщо затъпяване. Впрочем, кое тук е първичното и кое вторично аз не знам: напълно възможно е матурите и тестовете да са само следствие (а не причина) за всеобщото, да кажем така, „радикално опростяване на мисленето” в развитото общество. В моята младост изпитите в стила на тестове се правеха на катедрите за начално военно обучение, което си е напълно оправдано: „заповедта на командира е закон за подчинения“- и толкова, мисленето тук е противопоказно. Сега подобен стил на обучение изглежда става универсален. Мен ако питате, по-добре да има корупция, отколкото кристално честно общество от изпълнителни роботи-полуидиоти. Макар че, Русия според мен не е сериозно заплашена от това. Всички благи начинания у нас постоянно се провалят, както добрите, така и за щастие идиотските.

Ами ако една подобна „алгоритмизация” на живота се окаже магистрален път за по-нататъшното развитие на човечеството (в края на краищата, щом е ефективно, защо пък не?) – е тогава не ми остава нищо друго освен да му пожелая на човечеството добър път. Щастлив път момчета, нататък продължавайте без мен, аз оставам …

Източник: http://kosmos.pass.as

« »