Време е да се чуе отново и моя глас в този блог. И тъй като блоговете са именно за това, човек да излага своите възгледи за света и впечатления от ежедневието, ще споделя мнението си за едно ново българско фентази- „Хрониките на Ралмия“.
В момента, в който разбрах, че на пазара се е появила книга в този жанр, и то написана от български автор бях възхитена и очарована. Но не за дълго.
Пресилено е да кажа „Прочетох книгата“. С удовлоствие щях да го направя, но скоро след началото бях потресена и я прехвърлих до края, така както се гледа тъп, американски horror – единствено за да разбереш колко по-гадно може да стане и дали случайно някъде няма да се появи някакъв смисъл.
Достоен за уважение е факта, че един млад човек се е захванал с писането на книга. Възхищавам се на автора. Защото книга може да напише само човек, който е прочел много книги и те са запалили огъня на творческото въображението в него.
Но… ще гокажа направо. Тази книга е Франкенщайн. Нелепо съчетание от множество доказали се фентъзита. В нея няма нищо ново. Като започнем от самото заглавие. „Хрониките на Ралмия“ напомнящо дори и на непросветените за „Хрониките на Нарния“. А самият Алекс е копие на Хари Потър. Дори и на пръв прочит откриваме добре познати образи и ситуации.
Разбирам автора. Навярно живота му е неразривно обвързан с фентъзито. Навярно от малък живее в този свят. Логично е в един момент да се зароди желание за създаване. Да вкусиш от тръпките които са изпитвали Дж. К. Роулинг, Толкин, Паолини…. Но да си писател не е работа за всеки още повече когато съзнанието е обладано от чужди трудове.
Навярно много хора не биха били съгласни с мен. Знам, че А. Драганов има много почитатели в Цитаделата. Настина е вълнуващо да прочетеш нещо написано от българин, от твой приятел и познат. Но сред тези почитатели има много, които са способни на повече. Във форума се публикуват настина добри разкази, които завладяват със сюжета и стила. Нещо което липсва при „Хрониките на Ралмия“.
Като извод бих казала „Едно е да четеш и да се възхищаваш – друго е да създаваш.“
И все пак няма нищо по-хубаво от това да пишеш и подкрепа трябва да получи всеки, който го прави. Проблемът е там, че не на всеки му се отдава.
« Metallica пуснаха още една песен – The Day That Never Comes Eдин руски професор за нивото на образованието във Франция »
От години се познавам с автора на книгата – той е отявлен фентъзи фен и точно там му е проблемът. Книгата е много ентусиазъм, тонове заемки и „фензин“-ски стил и тук-таме квази-литература. Жалко, но пък евала за начинанието, дано по-натам писането му се подобри.