Neverland

Девет години са изминали от първия концерт на Металика в България през 1999 година. Тогава съм бил само на 9 и дори не съм знаел за този концерт, нито пък за тази група. Сега, когато съм на 18, мечтаех за нещо такова. И мечтата ми се сбъдна!
Това не беше само моя мечта, разбира се. Това беше мечтата на поколения – от компанията на около 50 годишни от дясно до децата на 12-13 години от ляво. Някои са израстнали с тази музика, други сега растат с нея, откриват себе си в нея и всички я обичат! Всички те с нетърпение чакаха метъл легендите да ги разбият в София.
Когато обявиха концерта, аз не знаех с кого ще отида, не знаех как ще се добера до там, знаех само, че ще отида!

Влязох около 18:30 часа. Standing front of stage! The Sword пееха. Честно казано, слушах ги за първи път. Не са лоши, но едва ли ще им стана голям фен. Малко след 19 часа започнаха и Down. Тях също ги чух за първи път. Някои мои приятели много ги хвалеха, но на мен лично не ми харесаха. Имаше хора в публиката, които много им се кефеха, но сякаш повечето просто го правеха механично и се пазеха за това, за което са дошли – Metallica!
Down приключиха около 20:25 и започна пренареждане на сцената. Голямото чакане започна! Времето минаваше, наближи 21 часа, започна да се стъмнява. Хората вече очакваха всяка секунда Металика да се появи. Няколко пъти дори се видя светлина за сцената и публиката си помисли, че започва, но не. Металика не може да излязат просто така. Аз много исках да започнах с The Ecstasy of Gold и така стана!

Няколко минути след 9 светлините угаснаха и прозвуча познатата мелодия. Публиката направо се понесе в небесата. Хиляди крещяха от радост! Аз вече бях на седмото небе! Шоуто започна! Заслужаваше си чакането!
Първата песен, която изпълниха, беше Creeping Death. Доста добро и за мен очаквано начало. Публиката издивя. Някои пяха цялата песен, други само припяваха, но всички се размазваха от кеф. Последва Fuel! Четири огнехвъргачни още повече подгряха и без това разгорещената публика. Взривихме се като чухме Gimme fuel, gimme fire, gimme that which I desire! Пях и крещях на цялата песен, защото ми е една от любимите. След това всички се понесохме по светкавицата – Ride The Lightning – една песен от далечната 1984, която ме накара да издивея. Крещях с все сила на Flash before my eyes. Now it’s time to die. Burning in my brain, I can feel the flames.
Стори ми се, че тези песни бяха изпълнени веднага една след друга, без Металика да кажат почни нищо на публиката. Доколкото си спомням Хетфийд обели няколко думи само преди Fuel: „Are you ready for this?“. Мислех си, че Металика ще свирят само час и половина – за България толкова. Отначало дори не ми изглеждаха много накефени на това, че са дошли тук. Но по-късно това се промени

Следващата песен направо ни запрати в небесата – For Whom The Bell Tolls. Това е една от любимите ми песни, има страхотно начало и хубав текст.  Тук за първи път съжалих, че нямам дълга коса Пях цялата песен, а любимата ми част е Take a look to the sky just before you die. It is the last time you will.

Последва Welcome Home (Sanitarium)! Какво мога да кажа за тази песен, просто страхотна. Публиката много и се накефи и повечето пяха на Sanitarium, leave me be. Sanitarium, just leave me alone. Последва още една песен от албума Master Of Puppets, а именно Leper Messiah. Тази песен не ми е от любимите, но това не ми попречи да се мятам яко заедно с хилядите други около мен. Следващата песен беше And Justice For All. Тук отново съжалих за късата си коса като гледах дългокосите около мен как се мятат.
За следващата песен мога да кажа, че ми е любимата и според мен е една от май-добрите песни на Металика като музика и текст и съчетание на музика и текст   Просто е велика и много исках да я изпълнят на този концерт. Като чух началото направо се взривих, не мога да опиша чувството. Пях на цялата песен със пълен глас. Това беше най-хубавият момент от концерта за мен.

…And the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide
And she keeps me satisfied
Gives me all I need

…And with dust in throat I crave
Only knowledge will I save
To the game you stay a slave
Rover, wanderer
Nomad, vagabond
Call me what you will

Става дума за Wherever I May Roam!!! Намерих това видео в Ю Туб, и въпреки, че е лошо като качесто, е най-доброто на тази песен от концерта в София:

След това размазване последва още едно! Докато още бях в екстаз от предното изпълнение прозвуча Fade To Black. Публиката не спря да избухва. Повечето пяха тази страхотна песен, аз също. Бях на върха! Едва ли нещо може да сравни с това – наркотици, алкохол – нищо не би могло да ме изстреля толкова на високо. Много хора използват следващата песен за определение за метъл. Това е „Мастъра“ – Master Of Puppets! Това класическо парче на Металика просто размаза публиката: десетки хиляди крещяха Come crawling faster, obey your Master, your life burns faster, obey your Master! Master! Вече бях забелязал, че за Металика това не е поредния концерт, не е просто едно комерсиално събитие, което ще им донесе пари. Те видяха, че публиката наистина обича тях и тяхната музика. Струва ми се, че се отпуснаха и започнаха да се усмихват за това, че радват публиката, някакси се беше разчупил леда. Не можаха да устоят на невероятната публика, а кой ли би могъл?
След тази песен последва Motorbreath, а след това и една от най-добрите им балади и може би най-известната. Тази песен се харесва на почти всички хора, дори и тези, които по принцип не харесват метъла. Nothing Else Matters!!! Във въздуха се виждаше светлина от запалки, а десетки хиляди запяха:

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

I never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don’t just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

[...]

Следващата песен беше Sad But True. Слушах тази песен в едно заведение преди концерта. Може би тук е мястото да спомена, че навсякъде около стадиона звучеше Металика и навсякъде бяха насядали метъли. Та, за песента – пях я цялата, защото и нея много я обичам. След това светлините угаснаха. За миг дори си помислих „Това ли беше?“ Разбира се, че не. Започнаха фойерверки, „взривове“. Вече знаех за какво става дума – One! Няма какво да говоря, видеото говори само за себе си:

Сякаш това не беше достатъчно, последва една от най-добрите песни за 90-те: Enter Sandman. Много се зарадвах и на тази песен! И нея я пях цялата, а стадиона се взривяше на Exit, light. Enter, night! Take my hand, We’re off to never-never land. Беше просто страхотно.

След тази песен светлините угаснаха. Всички обаче крещяхме диво „We want more, we want more“. Не след дълго последва „Are you still here???“ на Хейфийлд! Металика пяха Last Caress, последвана от Stone Cold Crazy на бис. Две много бързи, динамични парчета, които не мога да пея , но много хора можаха. Тези две песни бяха в контраст с предишните по-тежки парчета. След Last Caress светлините угаснаха. Последва още „We want more“, а когато се върнаха Хетфийлд пита кой концерт на Металика е това. За повечето беше първи, за някои втори, а много малко изглежда са ходи на концерти в други страни. Последната песен беше класическата Seek And Destroy. Дори и след коцнерта имаше десетки фенове, които си вървяха по улиците и пееха Searching, Seek and Destroy.

Концерта продължи около 2 часа – повече, отколкото аз очаквах. Останах много доволен, едва ли ще видя нещо подобно през следващите няколко години. Наистина мога да кажа, че това беше концерта на годината, а и събитието на годината. Тези два часа бяха най-хубавите за мен и с това ще запомня 2008 година.
Тези, които са имали възможност да дойдат на концерта, но не са го направили, само могат да съжаляват. Изпуснаха много! А тези, които не са имали възможност, могат да чакат Металика да дойдат отново, но този път надямам се ще е по-скоро, както обещаха те. Сигурен съм, че много от тези, които бяха на този концерт, ще посетят и следващия. Аз съм един от тях!

Под „всичко това“ имам впредвид постовете за Бог и религията.

Като за начало мога да започна с това, че последните ми няколко дни бяха кофти. Това е предимно по моя вина, разбира се. Доста често ми се случва да „проспивам“ важни неща от живота. Изпускал съм десетки възможности… Изглежда до скоро проспивах още една. Но когато се събудих реших, че е по-добре да спя. В интерес на истината почти цяла нощ разсъждавах над това и наистина не спах

Преди време мислех да си правя сайт със собствен дизайн и различни неща за мен. Едно от първите неща, които добавих, са тези за Бог и защо животът е гаден. Те не са авторски, попаднах на тях в нета и реших да ги преведа, защото много ми харесаха. А и наистина намирам нещо вярно в тях. Но и ще се съглася, ако кажете, че този, който ги е писал, че някакъв абсолютен песимист и отчаян тип.

И не на последно място, не вярвам в идеята за Бог. Не вярвам, че някаква всемогъща сила се е появила от нищото (все пак трябва да се появи от някъде, нали???) и е създала Вселената и живота. Колкото и да слушам свещеници и монаси да ми говорят, че е така, аз пак няма да повярвам. Но вярвам в идеите на Църквата, тези за доброто и за това, че трябва да бъдем добри, да не крадем и прочее.

И за финал се надявам, някой друг освен бот на Гугъл да прочете това

P.S. Има още няколко статии за превод, ще се заема в най-скоро време!

Всички сме в капан

През целия ви живот сте били лъгани.
Казвали са ви какъв би трябвало да е живота. Да порастнеш, да завършиш образованието си, да си намериш приятели, гадже, да си намериш добра работа, да се ожениш, да си купиш хубава къща и да имаш деца. Да гледаш телевизия, да си намериш хобита, които ти доставят удоволствие, да гласуваш, да даваш пари за благотворителност. Да ходиш на почивка. Да остарееш, да се пенсионираш, да прекарваш време с внуците си. Да погледнеш назад към живота с носталгия, да се замислиш за задгробния живот.

Предполага се, че трябва да правите това, защото така правят нормалните хора. Това правят всички други. Разбира се, има някои отклонения тук и там, понякога хората се отклоняват от пътя, но могат да се върнат в правия път по всяко време.

Разбира се, когато се огледате около вас, може да видите нещо напълно различно.

Погледнете например младата двойка отсреща, с жената, която работи в градината отпред, и децата, които си играят в задния двор. Тя е друсана с успокоителни през цялото време, защото иначе би била ядосана. И нейният 6-годишен син, който вече следва стъпките на майка си, вземайки дневната си доза от Риталин, която го държи мирен в училище.

Тя е спряла да спи с мъжа си преди няколко години, но това е ок, защото той се измъква тихо няколко пъти седмично и прави секс с кварталните проститутки на задната седалка на колата си или в близкия мотел. Той ги съжалява и затова им оставя голям бакшиш.

Любимата му проститутка винаги се радва да го види, защото той с удоволствие оставя 75$. Жалко, че не всички са като него. Работата и не е лека, но тя може да се справи, защото това е нищо в сравнение с онова, което е преживяла в детството си. Освен това, няма друг начин да намери пари, за да засища кокаиновия си глад.

А ченгето което се опитва да я арестува, снощи е аресувал местния дилър на марихуана, тогава се е прибрал вкъщи и е пил легален Джак Даниелс.

А дъщерята на това ченге, хубата мажоретка, се крие и повръща храната след ядене, за да не надебелее.

Но това са дребни проблеми. Не забравяйте, че няколко пъти на всеки 100 години, достатъчно често за да се случи поне веднъж в живота, всички велики сили се разделят и започват да се бият помежду си. Всички са съгласни, че това е тъжно, но необходимо.

Под замазката на цивилизацията лежи огромна лудост, а средностатистическият човек има способността да извършва геноцид през деня, а после да се прибира вкъщи и да прегръща децата си вечер или да игнорира болката на милиардите хора, живеещи в мизерия, докато си коси ливадата или пазарува за Коледа.

Голямата лъжа е, че всички проблеми на човешкия живот са отделни. Ако ги сравните всичките, можете да се убедите сами, че след като сте загубили 40 паунда, или сте спечелили повече пари, или сте успели да накарате съпруга си да ви бие, вие най-накрая ще сте нормален и щастлив човек като всички други. А когато изберете правилния политик, или спечелите война, светът ще бъде хубаво място.

Проблемите на живота ни са имат една и съща причина. Ключалките, които слагаме на вратите, за да се пазим от крадци, серийните убийци, наркоманите, наркодилърите, милионерите, които си мислят, че бедните крадат от тях, милионите войници, които се борят за мир, робството или клането на цели народи, и вашето лично нещастием всички те са свързани помежду си. Всички те са част от един проблем.

Ще ми се да можеш да определя какъв е проблема, или да предложа решение. Изглежда, че хората имат недостатък в устройството. Ние сме прецакан вид, борещ се за здраве и щастие, докато целенасочено се самоунищожаваме по милиони различни начини.

Единственото положително нещо, с което мога да завърша, е, че е по-добре да разберете всичко това, отколкото да се правите, че не го забелязвате.

Всички сме в капан

Всеки от нас може да бъде само такъв, какъвто е. Понякога се борим да се променим, но накрая това няма ефект. Ние можем да променим това, което правим, но не можем да променим това, което сме.

Ако сте щастливи, вие не се чувствате в капан. Ако сте заобиколени от хора, които обичате и които ви обичат, ако можете да постигнете мечтите си, ако сте в мир със себе си, защо бихте се чувствали в капан? Не бихте искали да се промените, не би имало нужда да се опитвате.

Ако сте щастлив човек, вие сте късметлия! Върнете се на предишната страница, тук няма да намерите нищо интересно.

Аз не съм щастлив човек. Може би и вие не сте. Може би сте прекалено дебели , или прекалено слаби, твърде стари или твърде млади. Може би сте прекалено грозни и никой не иска да спи със вас. Може би всички искат да спят със вас, но никой не ви обича и в това е проблема. Може тялото ви е прецакано и ви боли през цялото време. Може би не сте наред с ума и имате проблеми през цялото време.

Вие се борите с тези проблеми година след година, но не стигате до никъде и се чудите дали нещо някога ще се промени. А неизбежната истина е, че за вас всъщност животът е гаден!

Но разбира се, вие няма да се предадете толкова лесно, ще продължите да се борите с проблемите ви, опитвайки да се промените, да откриете щастието, където и да е, каквото и да е. Въпреки това животът е гаден.

А вие виждате всички тези хора, които нямат вашите проблеми, и щом те могат, тогава трябва да има и някакъв проклет начин и вие да го направите? Но те не правят нищо добро, те не разбират както е да са като вас, а какво добро биха направили за вас, ако ви разбираха?

Така че силите, които са ви създали, природни или други, са си казали думата. И те са определили че за вас животът е гаден!

Нека да приемем за момент, че бог съществува. Може и да не познаваме природата на Бог, може да не знаем коя религия се доближава най-много до истината за Бог, но можем да сме сигурни в едно нещо:

Бог не ни обича

Погледнете всичката мизерия и злоба по света, които Бог не се опитва да спре. Точно сега, докато четете това, на различни места по света деца гладуват, умират, биват измъчвани и изнасилвани. Повечето от нас биха рискували, дори дали живота си, за да ги спасят, ако можеха. А Господ стои и не прави нищо. Бог се е отказал от тези деца и очевидно не ги обича. Той не обича и вас.

Има някои религии, които казват, че любовта на Бог е различна любов. Предполага се, че това ще обясни незаинтересуваността на Бог. Това са пълни глупости. Ако твърдя, че обичам съседа си, но му запаля къщата и го застрелям, всеки може да се досети, че тази моя „любов“ не е никаква любов!

Така че нямате любящ Бог, който да бди над вас, който да се уверява, че получавате това, от което се нуждаете. Вие не получавате това, от което имате нужда, не получавате това, което искате, не получавате това, което сте си заслужили. Вие получавате това, което получавате!

Tекстът на рекламата гласи:

Нашите искания са M&C Saatchi да се откажат от приза и публично Австралия да се извини на всички българи, които бяха обидени от действията на тези две австралийски фирми.

ПОДПИШЕТЕ ПЕТИЦИЯТА ТУК