Neverland

Темата бе “Създаване и укрепване на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел”.
• Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
• Според някои сведения “българи” значело “ловци на самураи”.
• За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
• Родината на прабългарите била Памид.
• Българите са конно-народна общност.
• Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
• Жилищата им се наричали юрта – сгъваема кожена палатка.
• Юртите са наколни жилища.
• Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
• Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
• Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
• Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
• Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
• Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
• Титлата хан се използва само по навик.
• Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
• Българите са 100-120 хиляди души – мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
• Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
• Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
• Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
• Землянките са най-често на един етаж.
• Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
• Домовете на славяните били слабо мебелирани.
• Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
• Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
• Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
• В чест на боговете славяните принасят жертви – дребни животни, но в повечето случаи – преди война – е възможно и човек.
• Славяните дишали с шнорхел.
• Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
• Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
• Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
• Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
• Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
• Къде Аспарух преминал Дунава – където сега е Аспаруховият мост.
• Аспарух бил строг и инициативен.
• Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
• Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
• Плиска – здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
• По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.

Една приказка по цигански:
„Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря.
Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето,
и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун,мерси! – казал кралицата.
Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея.
(То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето,
и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса,
ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова.
Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото.
И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо.
Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи.
И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората,
и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето.
То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам,
та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал. – А!
Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма? – Любоф кьораво, ма.
То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва
от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц.
Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си мбе мамата.
Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофил“, ама него му било през… нали,
щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а!
Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: „Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!“.
Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро… тва,
любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега.
И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами! Абе кой тука хухавели, бе?
Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио. И принцесата вика: – Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба.
„Ебагомайката, колко пих фчера бе?“ И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика:
Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето?
- и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат.
И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба.
Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба.
А! Аре трето път – пак така. И принца мисли, мисли и вика: – Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. -и прибра жабата ф джоба.

И оттогава са опрай. И така…