Neverland

За мен и всички в моята зала темата беше повече от изненадваща. Беше направо шокираща! Но след като прочетох откъса няколко пъти се успокоих. Трябва да призная следното: подготвях се за ВСИЧКИ други автори, но за Алеко Константинов не прочетох абсолютно нищо. Имах намерение да прочета анализ на “Бай Ганьо”, но не ми остана време. Въобще и не съм очаквал, че ще се падне нещо от Щастливеца. Но дори и да се бях подготвял, никога нямаше да седна да чета за “Разни хора, разни идеали”. Вярно, темата не е трудна, но шокът от нея беше голям. Тези фейлетони са винаги актуални за българската действителност, не само сега, а през последните 120 години! Аз много исках да се падне нещо на Ботев, тъй като е любимият ми автор. Тук ще направя едно политическо отклонение: исках Ботев, но не съм очаквал да се падне нещо от него. Стихотворенията му са свързани с борбата за освобождение и робството, а все пак не трябва да разсърдим турската общност, като се има впредвид, че са във властта. Да ме извинят турците, нямам нищо против тях, даже едно от най-добрите ми приятели са турци. Но как би от МОН биха ни (им) дали да анализираме/т следното:

Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.

…

Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.

(Иван Вазов, “Кочо”)

или

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

(Христо Ботев, “На прощаване”)

Няма как да стане, нали?

След първоначалната паника се успокоих и реших, че ще пиша. Все пак четири години съм имал високи оценки, няма как една матура да ме провали. Дадох воля на мислите си и написах 2,5 страници. Мисля, че съм се справил. Колко добре ще преценят проверяващите. Вече видях, че на теста имам 4 грешки. Той съвсем не беше труден и отговори на очакванията ми. Като се подготвях решавах значително по-трудни тестове и на 40 въпроса правех 7-8 грешки Окончателните резултати ще видим след няколко седмици. 

А ето и един примерен кратък анализ на четвърта част на “Разни хора, разни идеали” от едно мое помагало:

Четвъртата част от фейлетонния цикъл е намерена в архива на автора и е публикувана след неговото убийство. Портретната галерия завършва с образа на доброжелателя, който споделя философията на доброто живеене. Той е двойник на знаменития Алеков герой и се сближава с образа му, изграден в очерка “Из кореспонденцията на Бай Ганьо Балкански”.
Макар отново речта на персонажа да се натрапва, формата на текста е диалогична. Условната ситуация е на събеседване между чичото и съветвания млад човек, в чиито реплики се долавя ирония и несъгласие с наставленията. А чичото е своеобразен педагог, ментор, който не търпи възражение в опита си да излекува идеалиста от заблудите му: “Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората.” 
И в този текст ефектът се гради върху изказа, върху автентичността на циничната реч на наставника, посвещаваща в тайната на напредъка в обществото. Поучаваният трябва да се стреми да бъде част от мнозинството, т.е. да се прави на сляп и глух, да не критикува, да си мълчи за безобразията, на които е свидетел. Поучението очертава деградацията на индивида, отказал се от граждански статут, от достойнство и свобода. Самолишаването от нравствени сетива, умъртвяването на душата и на съвестта, са мотиви, които ще бъдат интерпретирани и от Смирненски в неговата “Приказка за стълбата”.

Само това е дадено в помагалото, което имам. Като се замисля, ако го бях чел, щях да се опитам да го възпроизведа и на практика да напиша само това. А като дадох воля на мисълта си написах доста повече!

Вариант 1
Отговори

Пожелавам успех на всички на матурата утре!

Матурата по БЕЛ тази година предизвика доста вълнения - и то предимно отрицателни! Основна причина за това е откъса, който трябваше да се коментира. Специално за мен и моите съученици  „Разни хора, разни идеали” на Алеко Константинов беше напълно неочаквано произведение. Аз лично бях почти убедена, че няма да се падне произведение на Йовков, тъй като се е падало в последните две матури - миналата година и поправителната сесия от септември. Но очаквах Елин Пелин или някой от класиците - Вазов, Ботев…

Кой дори и за момент се е замислил, че може да се падне Алеко Константинов, и то не “Бай Ганьо”, а фейлетон… Него пък кой го е чел? (Аз съм, но ей така, помежду другото и то точно другите три, а не този, който се падна - голям късмет, а?).

Не искам да умаловажавам творчеството на Алеко Константинов,  но нека да бъдем честни - от него се знае само “Бай Ганьо”. Това важи за огромна част от българските ученици.

Не знам каква е била целта на съставителите на матурата, не знам и какви са били другите варианти, но лично избора на  „Разни хора, разни идеали” изненада и мен, и всички останали. Не мога да си обясня попадането на тази тема в матура при положение, че дори не се изучава задълбочено, а в нашият случай, в нашето училище… Често казано дори не е разисквано.

Може би това е била и целта, уловката - да се затрудним и да изплуват „тези които наистина са учили”.

Може би трябваше да напиша този материал преди часове, когато бях дълбоко развълнувана от случващото се, но тогава може би щеше да се получи една поредица от *** ** ****…

Наистина се случи неочакваното. Съдбата за пореден път доказа, че винаги, колкото и варианти да са обмисляни, се случва непредвиденото…

Всъщност трябва да се признаят и някои положителни страни на откъса - беше изключително актуален и можеше лесно да се размишлява, стига да го разбереш. Може би това е била причината да го изберат - за да помислим! А някои хора се справят трудно с това…. Според мен точно това е била уловката - да не можеш да си подготвен и да импровизираш. А който го може - го може. Аз лично не мога да преценя за себе си, но се надявам, че този който ми проверява работата, няма да е много взискателен. Дано, дано!

Но тестовата част беше повече от приятна! Попадала съм на далеч по-сложни примерни тестове. Аз лично не и обърнах достатъчно внимание, афектирана от темата на откъса, по който трябваше да пиша, но когато си сверих отговорите открих, че съм се справила доста добре (поне според мен).

Може би странната тема е възмездие за теста. Е, може би някои не мислят така, но реално теста беше доста елементарен.

Като цяло за мен матурата по БЕЛ мина добре - сносен тест, тема по която може да си фантазираш и квестори, които бяха… ”хараби”. Впрочем в моята зала падна голям смях…. Но това е поверително, хаха…

Остава въпросът - ние ли бяхме неподготвени или това беше удар под кръста? Заслужихме ли си го или някой си направи лоша шега с нас? Защо пък все си мисля, че трябва да се отнасят загрижено и с внимание към нас, стараейки се да ни е лесно. А може би е точно обратното - постарали са се да ни нагадят. Или поне ние видяхме това, в първият момент, по време на изпита.

Сега когато стоя тук и пиша все повече се убеждавам, че темата на откъса беше изключително благодатна. Проблемът е, че не го открих там на място, а паникьосана се мъчех да направя нещо стойностно. Да, няма да имаме втори шанс и нашата матура беше такава - изненадваща и развихряща страстите.

Важното е че всичко свърши….е почти, но за втората, поне аз, ще съм по-спокойна.

Надявам се, че няма да има подобни изненади!
 

RE: Матура БЕЛ 2009

Компютърните връзки - всеки е имал поне една такава. Всеки! И в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си набавиш „емоция от разстояние”, която можеш просто да отрежеш блокирайки, изключвайки или даже дърпайки шалтера.

Интернет дава възможност да търсиш и да намираш. Това е най-важната му функция. А сега когато всички имат достъп до интернет би трябвало да няма нищо по лесно от това да намериш ”точният човек”. Не малко са връзките, които започват по този начин - в нета.

За мен това е един вид компютърна игра - влизаш във „филма” забавляваш се, всичко е истинско, вълнуващо… Когато излезеш всичко е просто…игра. Но съвсем възможно е да потънеш повече, отколкото трябва. Тук си има известна доза риск - даже голяма доза риск. Винаги е възможно да се заблудиш, че нещата са по-истински, отколкото са. Е, понякога наистина любовта и чувствата са истински,  но… само понякога

Преди време гледах един филм - съвременна история за Пепеляшка. Между нещастното, но хубаво момиче, което обаче никой не забелязва, и красавеца на випуска пламва прекрасна ”по американски” любовна история. И всичко това се случва къде - в интернет! Ах, приказка! Най-накрая се запознават и след редовните перипетии изживяват пълноценна връзка. Какво по-хубаво? Е, да но както повечето филмови сюжети този не винаги се изиграва в реалността. Хубавото момче рядко е толкова хубаво „отвътре”, а хубавите момичета …. са си хубави момичета. А хубавото момче дори и наистина да е „свястно” рядко се хваща със „сдухачката” на даскалото (всъщност момичето във филма си беше доста симпатично, но то винаги е така - хубава, но незнайно защо е… супер непопулярна. Американци - какво да ги правиш?!)

Трябва да се внимава - както с интернет връзките, така и с всичко свързано с тази адска машина компютъра.

Хората заменят прекалено много от „събитията” в този свят с бледи интернет копия: заменят контакта с хората , разговора, приятелството, любовта, лишавайки се от истинските.

Или не съм права… възможно ли е интернет копията да са толкова пълноценни колкото и истинските. Не мисля! Тъкмо това е проблемът на всички контакти, свързани с компютъра - липсват погледът, жестът,тонът…  Забравяме да контактуваме, докато пръстите ни сами изписват символите на емотиконите.

Изводът е едни: възможно е интернет да допълва -  да доставя повече възможност за контакт, но не и да замества напълно.

Тогава защо всички ние НЕ сме успели да намерим „човека” по този начин? На теб случилите се? На мен- не. При положение, че той, моя човек, стои тук, на същото място, в интернет. Някъде там, толкова близо, зад монитора на своя компютър. Тогава защо не се познаваме?  Нима всесилният интернет все още не е завзел напълно тази роля, на сватовник. Може би е точно така. Все още любовта трябва да се случва по нормалният начин. С погледа, с жеста, с докосването…

Тези връзки са забавни за момиченца и момченца, които си нямат друга работа. Обяснението в любов може да бъде повече от забавно - както да го изказваш, така и да го чуваш. Важното е да не се взема прекалено на сериозно. Тогава нещата стават… гадни…

С гордост мога да заявя че преминах „успешно” през два кандидатстудентски изпита- в Икономически университет - Варна и Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Кандидатствах с български език и литература - колкото и да е странно като се има предвид колко съм зле с правописа. Всъщност решение да се готвя за такъв изпит дойде много трудно и много бавно… Е, то при мен всичко се случва в последният момент и по най-неочаквания начин.

Разбира се, и двата изпита преминаха с изключително много емоции от всякакъв характер -и добри, и лоши…

Като за начало първият ми изпит беше във Велико Търново на 11 април, а вторият на 12 - забавно, доста забавно „препускане” през България! Добре, че поне не бяха в един и същи ден.

И така - Велико Търново - странен град - без светофари, а шофьорите спират дори и да няма пешеходна пътека. Имам чувството, че града е адски разпръснат, но иначе е много приятно и красиво. Останах с добри впечатления.

За по-голямо удобство прекарахме деня преди изпита във хотел, а на сутринта, изпила 2 кафета, се явих на изпита. Бях разпределена в едно от средните училища. Обстановката беше приятна - обикновена ученическа стая, приятни квестори (особено квесторът, който ми се струва не беше много по възрастен от „кандидат-студентите”). Изпита беше далеч по-лесен отколкото очаквах. За мое най-голямо съжаление не се бях готвила за някои от нещата, а други на които бях наблегнала просто ги нямаше. Какво да се прави…

Най-горда съм от факта, че успях да изпиша почти 3 страници есе - нещо което никога не ми се беше случвало. Излязох предпоследна а след 10 дневно чакане си получих и не дотам задоволителната оценка от 5, 13. Колкото-толкова! Без частни уроци и едномесечна подготовка и това е добре.

Тепърва започваше екшъна - трябваше да се прибера в Провадия, за да бъда водещ на концерт на Тони Димитрова. Бях обещала, че ще успея да пристигна и трябваше да си удържа на думата. Естествено успях с малко перипетии - изморена и гладна бях там. Получих си сценария, сресах косата, а Тони Димитрова заяви, че съм прекалено бледа и лично ме мацна с малко руж. В следващите 2 часа намръзвах ужасно докато се въртях около сцената, но беше забавно. След концерта получих от певицата картичка и искрено пожелание за успех на изпита следващият ден.

Варна - познатият град с многото коли и многото хора. Бях ужасно изненадана от опашката пред ВИНС-а. 5 минути след като си бях казала „чао” с мама все още бях на метър от нея.

Бях разпределена в най-голямата зала - при нас се изтегли и плика със самият изпит, което си беше вълнуващо… Чакахме доста докато всеки си получи плика. Изпита беше повече от лесен и този път не излязох предпоследна. Въпреки това с малко разочарование след 3 дни си получих оценката от 5,75.

И въпреки „не идеалните” резултат (за една перфекционистка) мисля, че няма да ми се наложи да ходя повече на изпити. Което е малко жалко - няма да изживея отново приятните моменти.

Изводи: (въпреки че на мен няма да ми се наложи да ги изпробвам отново)

1. По-добре е да си намериш залата или поне сградата от предишният ден и ако не си го направил да не се държиш като заблудена овца - голяма част от другите са също толкова заблудени, така че по-добре да се държиш на положение.
   
2. Не е нужно да се снабдяваш с литър вода и два шоколада (както бяха направили доста от моята стая). Не си отишъл на пикник! Всеки може да издържи четири часа без да плюска, а е доста досадно някой до теб да се жабурка през 4 минути.
   
3. Специално във ВИНС-а е напълно възможно да се препише и дори да си подсказваш с приятел. Важното е само да сте се записали един след друг за да попаднете в една зала. От там нататък може да се сяда където си искаш и… всичко се вижда, а методите за подсказване са толкова много!
4. Не излизай дори да останеш сам в стаята - всеки си прави сметката за себе си. Никой няма да те набие дори ако стоиш последен цял час. Тук аз направих грешка - изнизах се предпоследна и след това по целия път си блъсках главата за дето забравих да маркирам две грешки.

Е какво да се прави. Моят тур „ала изпити” приключи и то успешно. Малко набързо и стресиращо, но все пак ползотворно.

По време на криза да не си имате работа с банки! Но даже и да се опитвате да ги избегнете, те пак ще ви потърсят. Най-малкото са постоянните реклами по телевизията, които ви казват “Депозирайте при нас! Депозирайте при нас! Нашите условия са най-изгодни!”. Само преди около година рекламите на същите тези банки бяха “Теглете кредит при нас, ние предлагаме най-изгодната лихва!”. Лошото е, че много хора се вързаха на рекламите миналата година и тази година няма какво да депозират Но това е друга тема, която нямам намерение да нищя сега.

Какъв опит има моето семейство с Алфа банк? Първата среща беше на майка ми с тях, по тяхна инициатива - рекламират се Първоначалните впечатления са добри - служителите им са предимно млади, усмихнати, отзивчиви. Няколко пъти ходиха в офиса на майка ми да и предлагат възможности за влогове, “от изгодни - по-изгодни”. Явно имат отчаяна нужда от вложители По думите на майка ми, след разговор с тяхна служителка се е убедила, че няма никакъв смисъл от тези влогове. Например, тази от Алфа банк е изчислила, че при 3-месечен срочен депозит в лева за сума от 4000 лева реално в края на този период получаваш… ЦЕЛИ 80 ЛЕВА! УОУ! Ще оставя 4000 лв в банката за 3 месеца за 80 лева… Веднага отивам! Да вмъкна, че това сигурно не включва такса за откриване на влога, може би има и такса за закриване… Въобще, цялата работа с тези “големи лихви” всъщност е доста нереална и само се цели да намерят вложители, като последните в крайна сметка получават много малко. Така че хубаво си направете сметка дали си заслужава да откривате влог и не се залъгвайте от рекламите.

А сега идва и забавната част. Когато Алфа банк има нужда от пари, те ви търсят, за да ви поискат парите. Но когато имате нужда от пари, нещата не стоят по този начин. Баща ми беше посрещнат от любезни служители, разбира се. Даже повече от любезни. Внимание! Само за разглеждане на документите таксата е 20 лв! Документите се изпращат за разглеждане в София, поне така казаха. След няколко часа баща ми получи отказ без обяснение защо. Това е друг важен момент - не се дава обяснение защо отхвърлят молбата за кредит. Така че ако искате да разберете къде е проблемът, за да си оправите документите, не може

Това е скромният ни опит с Алфа банк. Съветвам Ви да го имате впредвид преди да отидете там. Поздрави

Ето и една хубава новина от последните дни!

Организаторите на Калиакра рок фест съобщават, че на 7 май ще пуснат еднодневни билети за фестивала. Цената на билет за една вечер е 55 лв! За сравнение цената за трите вечери е 100 лв. Цената за еднодневния билет може да изглежда малко висока, но в никакъв случай не е неочаквана. Често казано, аз очаквах цени от порядъка на 45-50 лв. Миналата година дадох 60 лв за Металика и от тази гледна точка 55 лв за една вечер в Каварна ми се струват множко (За мен Металика си е връх ), но пък си заслужават за групи като Scorpions & Blind Guardian, които ще свирят на 2 юли! Надявам се да имам възможност да отида!

Организаторите съобщават и за лека промяна в изпълнителите. На мястото на  Anthrax, ще стъпи немската power metal банда EDGUY (не съм ги слушал). В Каварна те ще представят новия си албум “Tinnitus Sanctus”, който излезе на пазара през м.март тази година. Отпадането на Anthrax от фестивала е поради факта, че бaндата и оборудването й няма да успеят да пристигнат на време в България, след участие предишната вечер в Амстердам, въпреки услията на организаторите и огромното желание на самата банда. На мястото на Neаl Morse ще видим американската банда CYNIC (и за тях не знам). Те ще представят последния си албум “Traced in Air” от 2008г.