Latest Entries »

Влакове от Копенхаген

DSB

Идва времето, когато новите студенти пристигат тук. По-голямата част летят то Копенхаген и след това пътуват с влак до вътрешността на страната (Aalborg, Horsens, Herning, Aarhus). На летището (Кеструп) в Копенханген има спика, откъдето минават повечето влакове. Има различни варианти: директен влак от летището до Орхус, например. Или от летището до Koebenhavn H = Koebenhavns Hovedbanegaard = Централна гара Копенхаген и оттам до Орхус. Ако не сте добре ориентирани, съветвам ви да не избирате варианта със смяната на влакове. Не целият влак е за Орхус/Хорсенс/етц, отделни вагони са. На пероните има екрани, където пише кой вагон за къде е и вагоните спират пред съответните екрани (съжалявам, че обяснявам като за 5-годишни). Гледайте да не се качите на влака за Malm? (Швеция) – на някои май им се е случвало… :D

Сайтът на датската ж.п. компания е http://www.dsb.dk/, откъдето можете да си купите билети предварително и да си ги принтирате. Сайтът е на датски, но не е чак толкова сложно да се оправите. Fra - From. Til - To. Afgang - departure. Ankomst - arrival. Enkelt- single. Voksne - adults. Pladsreservation - (surprise, surprise) seat reservation! Fortsaet - continue

Ако ви трябва влак от летището до Орхус, напишете от Koebenhavns Lufthavn, Kastrup st до Aarhus H, изберете дата и час и готово. Съветвам ви и да си запазите място. Вагоните имат различни зони – standard, standard stillezone (тиха зона), standard familiezone (семейна зона).

Разбира се, винаги може да си вземете и билети от касите на летището :)

DSB Orange

Toва са билети с намаление. Цената със запазено място от Копенхаген до Орхус е 364 крони. Orange билетите са с различна цена, от 139 до 219, 239… Зависи от часа и натовареността. Проблемът с тези билети е, че са non-refundable и важат само за определен влак. С нормалните билети не е така – там запазеното място се купува отделно.

Ето го моите билети от пристигането ми в Дания:

Forvo!

All the words in the world. PronouncedСъбота вечер е и вместо да изляза някъде (или поне да работя върху курсовата ми работа), аз произнасям думи на български :D

Попаднах на един интересен сайт – Forvo. Сайтът не е нов, но не съм чел за него преди. Пропуск за мен!

Forvo e най-големият наръчник по произношение в света. Има записано произношението на милиони думи. Идеята е от 2007 година, а сайтът е онлайн от началото на 2008. Идеята е проста: хората записват произношение на думи (на майчиния си език!) в сайта. Който се интересува от чужди езици или просто му трябва нещо търси. Включете се и вие!

Be a part of this cultural phenomenon now!

Тази публикация може да ви накара да мислите, че на мен не ми харесва тук, че Дания е едно ужасно място и не препоръчвам на никого да идва тук. Не е така. На мен ми харесва тук, нямам проблеми с общуването с датчани и с това, че те са по-различни от нас и се наслаждавам на престоя си. Проблемът е в това, че много посреднически агенции се стремят да покажат Дания по-добра, отколкото всъщност е. Искат да привлекат повече студенти и да получат повече бонуси, съответно. Това е напълно разбираемо, но аз искам да ви кажа и за тъмната страна на Дания, защото е добре да знаете колкото се може повече за мястото, където искате да отидете. Затова този пост не е толкова анти-Дания, колкото анти-компании-посредници

Просто написах „обучение в Дания“ в Google и първият сайт, на който попаднах, е http://www.skylines-bg.com: Защо да изберем обучение в Дания? Ето какво ни казват от Skylines:

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИ ДИПЛОМИ И КВАЛИФИКАЦИИ
Дания предоставя неограничени възможности за обучение на студентите от България. Висшите учебни заведения в страната са с интернационална насоченост и предлагат широк спектър от учебни програми и индивидуални образователни курсове. Това означава, че можете да получите международно призната диплома или квалификация в научната област, която сте си избрали.
Тези от вас, които вече са студенти в България имат възможността да продължат образованието си в датски университет, като прехвърлят натрупаните до момента кредити. Това става посредством международната система за трансфер на академични кредити, която осигурява свободно придвижване на студенти в международния сектор на висшето образование. Много от учебните заведения работят съвместно с бизнес корпорации и изследоветелски центрове, което допринася за създаването на обогатяваща и съобразена със съвременните изисквания учебна среда.

- ОК

ДЪЛГОГОДИШНА АКАДЕМИЧНА ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ
Датската образователна система има дългогодишна академична традиция, и се характеризира с динамичен стил на преподаване и отлични научни постижения. Наред с посещаването на лекции, от студентите се изисква да работят в екип по проекти и активно да допринасят към учебните дискусии. Набляга се на развиването на редица индивидуални умения като комуникативност, аналитично и критическо мислене, умения за работа в екип и творчески способности.

- ОК

АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Обучението в международните образователни програми в Дания е на ангийски език и по-голямата част от населението на страната говори английски. Това значитено улеснява учебния процес, всекидневното общуване и създаването на богати социални контакти.

Вярно е, че обучението е на английски и че почти всички говорят английски, но не го правят за удоволствие! Ако имате нужда от помощ и питате някого на улицата, винаги ще ви помогнат. Но ако я карате само на английски, контактите ви с датчани ще са по-трудни. Това, че всички могат да говорят английски не улеснява чак толкова всекидневното ви общуване, защото все пак тук официалният език е датски. А богатите социални контакти са още по-далеч :D То и да говориш датски пак може да нямаш чак толкова много контакти. По принцип за датчаните са достатъчни няколко близки приятели и семейство. Имат тесен кръг от близки хора. Иначе обичат да общуват с всякакви хора, но се сприятеляват по-трудно от нас. Просто разбирането им за приятелство е по-различно.

БИБЛИОТЕКИ И ИНФОРМАЦИОННА ТЕХНИКА
Библиотеките, компютърните зали и лабораториите във висшите учебни институти са на отлично ниво и студентите обикновено имат безплатен достъп до тези средства.

- ОК

СЕМЕСТРИ И ВАКАНЦИИ
Учебните семестрите са два на година: от септември до януари и от февруари до юни. Ваканциите между тях и почивките за празниците дават възможност за пътувания в Дания и Европа, за прибиране до България или за повече работни часове.

- ОК (ако има пари – ще се пътува. Ако не – по цял ден в стаята :D )

БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА СТУДЕНТИ ОТ ЕС
Висшето образование в Дания е базплатно за студенти от станите членки на Европейския съюз, което е валидно и за всички студенти от България от началото на 2007г. В повечето други европейски държави университетите имат годишни такси за обучение, които варират от 9 000 до 12 500 евро на година. В Дания такива такси за студенти от ЕС няма, и единствените разходи са за настаняване и издръжка.

- OK със забележка: „единствените“ разходи за настаняване и издръжка :D

НАСТАНЯВАНЕ
Най-общо въможностите за настаняване са три:
Студентски общежития към учебното заведение (?240 – ?400 на месец)
Стая под наем в частен дом (?200 – ?500 на месец)
Апартамент под наем самостоятелно или със съквартиранти (цените варират)
Месечните разноски за храна, транспорт, учебни материали, развлечение и облекло възлизат на около ? 600.

- Не е ОК. Това е доста обобщена информация. Не всички университети имат собствени общежития. Тези в Орхус например нямат! Тук има организация, която управлява общежитията. Цените са много различни в зависимост от мястото и условията. Но интервал от 1900 до 2600 крони за общежитие е нормален. За стая или апартамент под наем е долу-горе същото, може би малко по-скъпо. За 2000 крони в Орхус може да наемете МНОГО малка стая. Има го и този момент, че повечето датчани не обичат да дават стаи на чужденци (поне не на студенти). Останалите разноски зависят от отделния човек. Има хора, които могат да карат с 200 лв на месец – само храна и никакви забавления.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА
Повечето студенти в Дания имат работа като допълнителен източник на доходи. Студентите от ЕС автоматично получават право на работа, и не се нуждаят от специално раздешително като тези от други държави. На студентите се разрешава да работят до 15 часа на седмица по време на семестъра и до 37 часа през ваканциите. Минималното заплащане е ?13 на час, а данъкът е в размер на 8%.

- Не е ОК. Правото на работа е доста по-различно от реална работа. Работа не се намира лесно. Има го органичението от 15 часа седмично, но повечето ми познати не го спазват. За до 37 часа през ваканциите не съм чувал. Тридесет и седем часа е нормалната им работна седмица, но никой не те спира да работиш повече. Минимално заплащане НЯМА. Данъкът е в размер на 8% до определена сума, след това скача на около 40%.

СИГУРНОСТ И КОМФОРТ
Дания е сигурна и безопасна държава с ниско ниво на престъпност, отлична здравна система и чиста околна среда, с чудесна атмосфера за обучение и отдих.

- Не е ОК. Определено Дания е по-сигурна и безопасна държава от България (и Литва, Латвия, Естония и другите в Източна Европа), но все пак всичко зависи къде живееш. Питайте тези в арабските квартали колко е тихо, спокойно и безопасно и колко малко се краде… Чиста околна среда – да. Здравна система: за щастие не ми се е налагало да ходя на лекар тук, само на зъболекар (скъпооо). Кабинетите им са модерни и обслужването е добро. Лекарите обаче много трудно изписват антибиотик. Ако е настинка или нещо такова в повечето случаи ти казват, че само ще ти мине след няколко дни. Чудесна атмосфера за отдих – да. Въпросът е дали искате място за отдих или място, изпълнено с живот.

Преди известно време бях писал една публикация в отговор на публикация на Иво Сиромахов. Този човек определено не ми е симпатичен, плосък и елементарен е. Щастлив съм да видя, че някой във Facebook вече е направил страница Да помогнем на Иво Сиромахов да спре да пише!

В моментите, в които наистина съм изключително възмутена  като този,  изпитвам огромна радост, че има място където да споделя мнението си. Едно от първите неща които правя сутрин е да пусна телевизора си. Обикновено попадам на един от сутрешните блокове. Тази сутрин деня ми започна с БТВ. Докато пиех кафето си започнах да се вслушвам в темата, която се разискваше- благотворителен концерт събиращ пари за …какво мислите… за ваксини срещу рак на шийката на матката, които ще бъдат предоставени на деца от домовете, които са пълни сираци. В първия момент това не ме изненада. Продължих да слушам с внимание а възмущението ми започна да расте все повече достигайки връхната си точка когато  разбрах, че една от тези ваксини струва повече от 500 лева.

Какви ли не  благотворителни кампании са били започвани , но за по-абсурдна от тази никога не съм чувала. Ще кажа и защо- има толкова много по-добри неща, които биха могли да се сторят с 500 лв. които в този случай, ще бъдат изразходвани за едно дете, и то не за лечението му, а за превенция. И още нещо- да не би аз и моите връстнички да сме били имунизирани? Да не би моята сестра да е имунизирана? А 11-12 годишните ми съседки които бягат по улицата? Въобще кое нормално българско момиче е имунизирано срещу това? И най-същественият въпрос-кое нормално българско семейство би могло да си позволи тази ваксина? КОЕ? Не казвам, че щом е непосилно за нормалните хора не бива да бъде предоставяно на сираците но…. нима  това е нещото, от което най-силно имат нужда? Освен това, нима се свършиха умиращите деца, наистина умиращите. Нима се свършиха децата на онези трудещи се дори в безсилие български родители, които вземат от залъка си за да спасят живата на децата си? Надали.

Абсурд. Страната ни, чрез своите видни личности продължава да приютява абсурд, след абсурд.

Няма нищо по-хубаво от това български артисти и видни личности да подкретят и участват в благотворителни кампании. Но „В името на живота“ не успя да ме убеди в своя смисъл.  Нима това 12 годишно момиче, останало пълен сирак ще бъде по-щастливо след тази ваксина?  Нима живота му ще стане по-хубав, нима живота му ще бъде спасен-това от което се нуждае едно такова дете? Една от вероятностите за болест е премахната. Ами всички останали? А липсите на днескашния ден? Това  момиче въобще ще има ли възможност да доживее деня, в който вероятно може да заболее… И как ще живее до тогава. Това е много по-съществено. Нека се погрижим за това.

За литовците

Имам доста колеги от Литва. Не познавам повечето от тях добре, но си имам представа какви са. Имам и съсед литовец, с когото напоследък движим заедно. Доста от колегите ми са ми разказвали колко готино е в Литва, какви хубави барове има, колко неща могат да се видят. Колко е хубаво в Клайпеда. Никога не се бях замислял от какви семейства са моите колеги. По принцип стандартът в Литва е малко по-висок от този в България и литовците не се оплакват от цените в Дания толкова, колкото българите и румънците.

Литовците, с които пътувах, ми разказаха и за „черната страна“ на Литва. Дори прекалено много… Оказаха се брат и сестра. Момичето е на 20 години, момчето на 23. Отишли са в Дания, за да работят. И двамата са нелегални емигранти. Всъщност, само момичето е, защото тя е там от 4 месеца, а брат и само от два (като граждани на ЕС могат да останат до 3 месеца в Дания без да се регистрират). Бих казал, че са доста необразовани. Това, разбира се, не ги прави лоши хора, дори се оказаха доста приятни, само дето не са имали шанс да попаднат в добра среда за развитие. Момчето каза, че е завършил първа степен на гимназия (10 клас) и след това е започнал да учи професионално образование, но е спрял, защото не е имал пари да се издържа. Така и не успя да направи разлика между Албания и България. Каза, че сестра му е завършила само основно образование и е по-зле с география от него. В интерес на истината, тези двамата ми направиха такова впечатление и пиша за тях, защото преди не съм срещал такива. Не мисля, че имам познати в България (а още по-малко в Дания), които да са завършили само осми клас или да са учили само до десети… Но пък за сметка на това съм сигурен, че имам познати, които са „по-малко интелигентни“, въпреки, че са завършили и средно образование :D

Момчето има съпруга и 6-месечно бебе в Литва. Отишъл е да търси работа в Дания, защото просто не може да издържа семейството си в Литва. Момичето работи като стриптийзьорка в бар, чийто собственик е турчин. Братът не спря да ми се оплаква от турчина, който постоянно го лъжел, че ще му намери работа и му казвал, че познава много хора в града, но така и не е намерил нищо за 2 месеца. Не познават други литовци, макар да ги има в изобилие в университетските градове в Дания. Водят доста изолиран живот (това е и разбираемо, като се има впредвид, че не говорят добре английски и въобще не говорят датски), което има пречи да си намерят по-добра работа. А от думите им ми се струва, че собственикът на бара гледа да ги използва максимално много.

Момчето ми разказва доста за Литва. И нищо хубаво. Той пита сестра си „Какво хубаво можем да кажем за Литва“ и двамата се спогледаха и замълчаха. Не са се интересували от забележителности, история, култура. Разказаха ми колко много наркомани има в Клайпеда, колко често се бият в баровете и дискотеките, колко е опасно да се излиза след 22 часа, защото има безработни, наркомани, младежи, които само търсят кого да ограбят. Ако колегите ми бяха разказали за това, никога нямаше да тръгна да гледам Металика в Литва :D

Пристигнахме в Клайпеда около обяд. Бях забравил да си сверя часовника по местното време :D Пристанището, където са фериботите, е на 15 км от гарата. По принцип такситата в Литва не са много скъпи, но най-вероятно шофьорът би обикалял повече като види, че вози чужденец. Новите ми познати ме предупредиха за това и любезно ми предложиха да ме закарат. Чичо им ги чакаше на пристанището и аз тръгнах с тях. Казах им само да ме закарат до някоя автобусна спирка, но те ме заведоха направо до гарата. Помогнаха ми и да си купя билет. След това те се прибраха, а аз останах да си чакам автобуса.

Останах очарован от доброто отношение на тези хора. Рядко се срещат такива. И колегите ми също се изненадаха, че съм попаднал на такива литовци :D

А за литовците, които видях тук мога да кажа две думи: студени и агресивни. По принцип хората на север са си по-студени от тези на юг, но като казваме това, ние българите най-често имаме впредвид германци, датчани, шведи, норвежци. Не се бях замислял, че и балтийските народи са така. Имам някои колеги литовци, които няма да ти кажат „Здрасти!“ дори и да се блъснеш в тях. В хостела говорих с един германец (германците ми се струват най-малко студени от гореспоменатите народи), който живее в Естония и той каза, че са малко по-трудни и по-студени. Просто манталитетът им е такъв. В Дания хората обичат да се усмихват. Макар че обикновено усмивките им са изкуствени и просто от учтивост, те го правят. След 8 месеца там аз също го правя. За мен е по-добре да има усмивка и да е изкуствена (за хора, към които нямаш никакво отношение, непознати. Просто от учтивост), отколкото откровено мръщене. Няколко пъти ми се случи да се спогледам с други хора и им се усмихнах. А те просто отбегнаха погледа ми. Едно момиче дори ми се намръщи. А германецът ми каза, че литовците са най-малко студеният балтийски народ :D

Доста хора ме предупредиха да внимавам тук. Литовците не обичат чужденци много-много. Няколко пъти ми се случи се коментира зад гърба ми, че съм чужденец и не говоря литовски, а английски и руски. Предупредиха ме и да не използвам руски често, защото някои литовци не харесват руснаци. Други литовци не харесват поляци. Някои са просто расисти. Повечето тук харесват латвийци и естонци. В сряда вечерта колега от Германия на познати българи е бил пребит пред дискотека. В четвъртък вечерта като слизах от  автобуса двама литовци тъкмо започваха да се бият на спирката. Явно съм в Дания от достатъчно време, за да ми правят впечатление тези неща.

Приятелите ми литовци в Дания ми казаха, че повечето млади тук говорят английски. Убедих се, че всъщност не е така. Предполагам, че говорят по-добре от българите, но все пак не владеят езика добре. Вероятно тези, които говорят английски добре са добре образованите младежи, които обаче учат в университетите и не работят в кафенета и супермаркети, също като в България. Повечето от възрастните не говорят английски, разбира се. В музеите и туристическите центрове говорят малко. Но достатъчно, за да може човек да оцелее :D

Powered by WordPress | Theme: Motion by 85ideas.